Да се разшири кръгът на случаите, при които съдът може да постанови да бъде разкрита банковата тайна, гласува парламентът. Това стана при второто четене на държавния бюджет за тази година, през преходните и допълнителни разпоредби, с които се променя Законът за кредитните институции.
Така съдът може да постанови разкриване на банковата тайна и по искане на публичен изпълнител във връзка с обезпечаване и събиране на публично вземане.
Текстът предизвика повече от час дискусия в пленарната зала и срещу него възразиха предимно от „Има такъв народ“ (ИТН) и „Възраждане“, пише БТА. Петър Петров от „Възраждане“ изрази опасение, че това ще създаде неравнопоставеност между държавата и частните кредитори.
Искрен Митев („Продължаваме промяната - Демократична България“) разясни, че хипотезата ще се използва само когато някой не си е платил данъците, и е продиктувана от невъзможността държавата да събира максимално задълженията.
Според Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС този въпрос трябва да бъде подложен на отделно обсъждане, а не с държавния бюджет, защото няма отношение към него. "Не обичам, когато се извършва фина хирургическа операция на мозък, да се използва брадва", коментира той и уточни, че това не е конфронтация с финансовия министър, а предложение за разговор. За отделно обсъждане на текста се обявиха и от ИТН.
С други текстове - в Закона за здравето, депутатите записаха, че държавата предоставя средства на родителите за компенсиране на разходите, пряко свързани с отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна възраст до 1 септември на годината, в която навършват три години и не са приети в общински детски ясли и държавни детски градини поради липса на места. Месечният размер на средствата за едно дете не може да надвишава средния месечен размер на средствата от държавния бюджет за издръжката на дете в предучилищното образование в общинските и държавните детски градини и училища за съответната календарна година. Парите се изплащат до приемането на детето в общинска ясла или в държавна детска градина.
Мнозинството отхвърли предложението на БСП правилото размерът на минималната работна заплата да е 50 на сто от средната брутна заплата за период от 12 месеца да се прилага от 1 август 2023 г., а не от 1 януари догодина. Аргументът на финансовия министър Асен Василев беше, че в момента сме в средата на годината и бизнесът си е направил разчетите. "Освен това дефицитът към 31 май т.г., който заварихме, беше 1,2 млрд. лв. и затова такава мярка трудно ще може да бъде финансирана сега", добави той.
Не се прие и предложението на ГЕРБ-СДС за сезонна работа с един работник да може да се сключват трудови договори общо за не повече от 120 календарни дни вместо досегашните 90.
(БТА)


Оперираха Здравко от "Ритон"
Изтеглиха жребия за световното по футбол през 2026 г. Вижте всички групи
Спасители във Варна извадиха немска овчарка от 25-метров кладенец
Проблемите с водата в Аврен продължават
През 2024 г. България e сред най-засегнатите държави в ЕС от горски пожари
Защо противоборството между Китай и Япония расте
Какво представлява T-Dome системата на Тайван и може ли да парира китайски атаки
Биткойн към $50 000 и злато към $5 000? Ще се върнем ли към нормалното в 2026 г.
Как Украйна да получи замразените милиарди на Русия
Netflix купува Warner Bros. за $72 млрд. в брой и акции
Как влияят на мощността диаметърът на цилиндрите и ходът на буталата
Бизнесмен организира погребение за късметлийската си кола
Уникална Toyota Mega Cruiser от 1996 година отива на търг
Tesla намали цената на Model 3 в Европа
Рембранд, Вермеер или Ван Гог – изберете сами
Евродепутат: Управляващите използват работещите българи като "дойна крава"
Ирина Шейк пак събра всички погледи
САЩ създава нова ударна сила с дронове в Близкия изток
Икономист: Младото поколение не иска да бъде управлявано
Кой би могъл да замести Николас Мадуро?