Да се разшири кръгът на случаите, при които съдът може да постанови да бъде разкрита банковата тайна, гласува парламентът. Това стана при второто четене на държавния бюджет за тази година, през преходните и допълнителни разпоредби, с които се променя Законът за кредитните институции.
Така съдът може да постанови разкриване на банковата тайна и по искане на публичен изпълнител във връзка с обезпечаване и събиране на публично вземане.
Текстът предизвика повече от час дискусия в пленарната зала и срещу него възразиха предимно от „Има такъв народ“ (ИТН) и „Възраждане“, пише БТА. Петър Петров от „Възраждане“ изрази опасение, че това ще създаде неравнопоставеност между държавата и частните кредитори.
Искрен Митев („Продължаваме промяната - Демократична България“) разясни, че хипотезата ще се използва само когато някой не си е платил данъците, и е продиктувана от невъзможността държавата да събира максимално задълженията.
Според Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС този въпрос трябва да бъде подложен на отделно обсъждане, а не с държавния бюджет, защото няма отношение към него. "Не обичам, когато се извършва фина хирургическа операция на мозък, да се използва брадва", коментира той и уточни, че това не е конфронтация с финансовия министър, а предложение за разговор. За отделно обсъждане на текста се обявиха и от ИТН.
С други текстове - в Закона за здравето, депутатите записаха, че държавата предоставя средства на родителите за компенсиране на разходите, пряко свързани с отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна възраст до 1 септември на годината, в която навършват три години и не са приети в общински детски ясли и държавни детски градини поради липса на места. Месечният размер на средствата за едно дете не може да надвишава средния месечен размер на средствата от държавния бюджет за издръжката на дете в предучилищното образование в общинските и държавните детски градини и училища за съответната календарна година. Парите се изплащат до приемането на детето в общинска ясла или в държавна детска градина.
Мнозинството отхвърли предложението на БСП правилото размерът на минималната работна заплата да е 50 на сто от средната брутна заплата за период от 12 месеца да се прилага от 1 август 2023 г., а не от 1 януари догодина. Аргументът на финансовия министър Асен Василев беше, че в момента сме в средата на годината и бизнесът си е направил разчетите. "Освен това дефицитът към 31 май т.г., който заварихме, беше 1,2 млрд. лв. и затова такава мярка трудно ще може да бъде финансирана сега", добави той.
Не се прие и предложението на ГЕРБ-СДС за сезонна работа с един работник да може да се сключват трудови договори общо за не повече от 120 календарни дни вместо досегашните 90.
(БТА)


Всяка десета нова кола в България е електрическа
Летни работилници в библиотеката
Нов регламент: Мигащите стопове при аварийно спиране стават задължителни за новите коли в ЕС
Ученици от Хуманитарната гимназия успешно преминаха стажа си във Варненския апелативен съд
4 нови камиона ще бъдат включени в почистването на Варна и курортите
България стои добре на дълговия пазар, еврозоната разширява инвеститорската база
New Edge Health: Домакинствата инвестират повече от фондовете и институциите
Кърт Волкър: Тръмп уважава победителя
Кърт Волкър: Срещата на НАТО беше силно послание за Владимир Путин
Срещата на НАТО в Анкара бе повече предупреждение, отколкото облекчение
Семейна Skoda унижи Ferrari и Lamborghini на пистата
Пълна лудост: Количка Hot Wheels навъртя 49 000 км
"Убиецът на Tesla" започна да се разпада
Скъпите ремонти в електромобилите не се дължат на батерията
Нужен ли е заден спойлер на обикновен седан?
5 неща, които показват, че даден човек е токсичен и пасивно-агресивен
Манолова обвини търговските вериги в "нагла лъжа"
Милиарди за здраве, но без контрол и равен достъп
Как да постигнем баланс между работата и личния живот?
Джон Крайър разкри каква заплата е взимал за „Двама мъже и половина“