Денят на данъчна свобода в България тази година закъсня и настъпва на 3 юни

Близо 154 дни работим за държавата през 2025 г. Това означава, че на 3 юни отбелязваме Деня на данъчна свобода, който тази година идва рекордно късно, обявиха икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ). Това е хипотетичната дата, на която бихме попълнили държавната хазна, ако всичко, което изработваме от началото на година, отива само в полза на бюджета.

В анализа на ИПИ се напомня, че бюджетът за 2025 г. залага консолидирани приходи в размер на 90,3 млрд. лв. Сред като на ден изработваме близо 590 млн. лв. (на база прогнозен размер на БВП от 215 млрд. лв.), то ни трябват близо 154 дни да попълним държавната хазна, изчислиха икономистите. За сравнение, през миналата година, която беше високосна, Денят на данъчната свобода настъпи на 13 май и бяха необходими 134 дни, за да попълним държавната хазна.

От ИПИ обясниха, че тази година необходимостта от повече дни за попълване на държавната хазна е следствие от експанзията на бюджета и по-високите нива на преразпределение – от ниво на приходи в размер на 36-37% от БВП в последните години до очакваните 41,9% от БВП в бюджета за 2025 г. 

Икономистите съветват фокусът към бюджета през тази година трябва да е върху разходната част. Парламентът гласува консолидирани разходи в размер на 96,7 млрд. лв., което е увеличение с над 18 млрд. лв. спрямо 2024 г. Общият размер на разходите се очаква да достигне 44,9% от БВП, което е безпрецедентно през последните две десетилетия. Бюджетният дефицит е заложен в размер на 6,4 млрд. лв., но е зависим в голяма степен от изпълнението на свръхамбициозната цел за приходи от данък добавена стойност.

Натрупването на бюджетен дефицит в средносрочната рамка води и до повишението на държавния дълг, като само за тази година в бюджета е заложен нов дълг в размер на близо 19 млрд. лв.

Публикуваната от ИПИ бяла книга „Отключване на растежа: пътят напред след изборите“ ясно показва два дълги периода на бюджетен дефицит в последните над 20 години. Първият е от 2009 до 2015 г., който покрива периода на глобалната финансова криза, последвалата европейска дългова криза, както и фалита на Корпоративна търговска банка. Вторият период настъпи след пандемията през 2020 г. и се очертава да бъде по-продължителен и с по-тежки последствия за бюджета на страната. Необоснованото повишение на разходите предопределя висок бюджетен дефицит и повишава натиска за увеличение на данъчната тежест, коментират икономистите.

Според тях късното настъпване на Деня на данъчна свобода е още един сигнал, че в очакването на конвергентните доклади за еврото, фокусът върху фискалната политика не трябва да отслабва.

Невъзможността да се излезе от твърде дългия период на бюджетен дефицит и повишеното преразпределение през бюджета, както и предложенията за повишение на осигурителната тежест през 2027 и 2028 г., тежат върху конкурентоспособността на страната и се очаква да подкопаят дългосрочния растеж, предупреждават в анализа си експертите на ИПИ.

Съветът им е през тази година, освен като подготовка за приемане на еврото, времето да се използва и за насочени усилия към връщане на разума в държавните финанси, като основната цел да бъде елиминиране на бюджетния дефицит, овладяване на ръста на разходите и отмяна на очакваното увеличение на осигурителната тежест.