Преди конвергентния доклад – протестите срещу еврото не стряскат Европа, но подсилват страховете

Властите в Европа няма да бъдат впечатлени от протестите срещу еврото у нас. Това прогнозира в ефира на Bulgaria ON AIR политологът доц. Татяна Буруджиева. Коментарът ѝ е след информация, че от „Възраждане" подготвят нов протест в сряда – денят, в който се очаква да стане ясна оценката на европейските институции за готовността на България за членство в еврозоната.

„От две години насам от „Възраждане" са активни, но наблюдаваме изостряне на емоцията в техните политически послания заради доклада. След това вероятно ще има отлив, после ще се намери начин есента да направят още такива действия“, очаква Буруджиева.

Тя отбеляза, че не разбира някои от решенията и ползата да се блокира входът на Народното събрание, след като докладът ще съществува с конкретна оценка, а „Възраждане" нямат тази крайна позиция еврото никога да не се въвежда“.

Според нея управлението трябва да стане по-интензивно от гледна точка на информация и подготовка за приемане на еврото, тъй като има почва за използване на страховете на хората.

„Ако продължава тази информационна лежерност по повод въвеждане на еврото, това само подсилва страховете. Страхът на българина е, че ще отиде в обедняващите групи след приемане на еврото", подчерта Буруджиева и добави, че ние нямаме суверенитет на българския лев.

Политика vs евро

Политологът проф. Николай Найденов смята, че блокирането на парламента е равностойно на блокиране на достъпа до избирателните урни много след провеждането на изборите. „Цялата тази история с протеста и кампанията срещу еврото не може да се обясни със ставащото тук и сега. Това е малък пъзел от гросмайсторска игра, която е започнала много отдавна. Кампанията вече е създала хора, които лично се идентифицират с тази политика, но това не прави техния избор по-верен. Тази битка е последният силен коз на „Възраждане", смята той.

Политологът изтъкна, че „парите са универсален посредник, а левът приключва на границата на България“. „Това не е времето на Иван Асен, чийто лик е на златните монети, а те имат стойност и в Константинопол. С парите можем да купим и продадем всичко, нашите пари можем да ги заменяме за други. Силата на парите като универсален посредник зависи от силата на икономиките. Има съвкупност от несъстоятелности", аргументира се Найденов.

В коментар, че „Продължаваме промяната – „Демократична България“ ще внесат вот на недоверие към правителството, когато получим дата за приемане на еврото, политологът е на мнение, че по този начин те наливат вода във воденицата на „Възраждане". „Трябва да изчакат и да се разграничат от тези действия. Получава се двусмислен ефект, който няма да се отрази добре", отбеляза той. Според политолога правителството не е застрашено и не може да се очакват избори през есента.

„Много съм любопитна да чуя мотива. Излиза, че голямата мъка е „не сме ние тези, които ще подпишат", коментира по темата Татяна Буруджиева. Тя прогнозира, че от следващата година ще влезем в нов изборен цикъл и всяка партия мисли основно за това. Тя също така е на мнение, че „Възраждане" вече се подготвя за това, което ще настъпи в обществените чувства след въвеждане на еврото и това, по думите ѝ, не е последният коз на на партията на Костадин Костадинов.

Според нея най-близката възможна дата за предсрочни избори е съчетаване на президентските избори с парламентарни.

Приемственост от валутния борд

Финансистът Борис Петров предупреди, че политическите турбуленции взеха връх пред необходимостта да се обясняват ползите от въвеждането на европейската валута.„Липсва информираност сред широката публика за ползите от въвеждането на еврото“, коментира той пред БНР.

По думите му през валутния борд и обвързаността ни с единната европейска валута ще консумирахме голяма част от ползите, като те ще са още повече, когато България стане член на еврозоната. Той отчита, че всички въпроси, които сега се поставят, са изключително закъснели и доста умело се играе със страховете на хората.

„През 2005 г., когато България подписа споразумението за членство в Европейския съюз, беше времето да преговаря дали евентуално и кога ще въведе еврото. България тогава не постави тези въпроси“, финансистът. Той обясни, че при Дания е допуснато изключение с клауза за невъвеждане на еврото в договора за присъединяване, но напомни, че датската крона е с фиксиран валутен курс вече повече от 30 години и на практика също е част от еврозоната.

Според Борис Петров най-големите спекулации са, че след въвеждането на еврото ще се повишат цените. „Нашата валута е обвързана 100% с еврото, нашите валутни резерви са в евро. Процесът прилича на деноминацията, която преди години не доведе до съществено нарастване на цените“, даде пример Борис Петров. Той препоръча да не се вадят от контекста цените на едни или други стоки и да се спекулира. „Не отговаря на истината и това, че страната ни ще изгуби част от валутните си резерви“, обясни той.

„Плашилото“ Хърватия

Във връзка с „плашилото Хърватия" и влизането в еврозоната Петров посочи, че с административни мерки няма да се получат трайни въздействия върху ценообразуването“, и увери, че конкуренцията и свободната търговия са най-добрият начин за това.

Финансистът подчерта, че еврото е гарант за националната сигурност, след като в общата система има голяма доза солидарност.

Георги Вулджев обаче е на друго мнение. „Много е възможно да видим увеличение. Това се забелязва в много държави, присъединили се към еврозоната. В Хърватия имаха проблем с овладяването на ценовата динамика“, посочи той пред Нова телевизия.

Икономистът предупреди, че за него най-голямото притеснение е, че „в момента страната ни едва покрива фискалния критерий и то по съмнителен начин, чрез счетоводни еквилибристики“. Най-лошото, което може да стане, е да ни приемат с някакъв компромис”, смята той.

Никола Янков посочи, че България е в ЕС от 2007 година и статистиката се контролира от Евростат. „България е готова за членство в еврозоната от 2007 г. Те не ни искаха досега, те не бяха готови“, коментира той и напомни, че тогава България имаше план да се присъедини в еврозоната през 2009 г., заедно с Балтийските държави. „България беше единствената държава извън Балтика във валутен борд. Бяхме готови и икономически и политически. Имаше проблем с желанието от страна на еврозоната да присъедини България”, добави той.

Инфлация и бюджетен дефицит

Двамата икономисти влязоха в спор и къде има по-голяма инфлация. Според Янков това са страните извън еврозоната, според Вулджев – обратното.

„Инфлацията в една икономика се дължи на следните обективни фактори. Първо, огромни бюджетни дефицити. Когато държавата помпа пари в икономиката, увеличавайки паричната маса, това вдига цените. Външни фактори като увеличаване на цени на суровини, тогава производителите трябва да вдигнат цените. Вътрешни фактори – административно вдигане на заплати и пенсии. Това вдига инфлацията. Три фактора, които нямат общо с еврото”, обясни Янков. Той припомни, че от 1 януари цените ще се обозначават и в лева, и в евро едновременно. „Това ще продължава един месец, а се обсъжда да продължи и шест месеца”, съобщи Янков.

Според Вулджев обаче, присъединяването само по себе си е инфлационен фактор и добави, че данните на Евростат го показват. „Управляващите последните години не си изпълниха обещанията. Информационната кампания е повърхностна. Бяха обещани по-подробни анализи от страна на Министерство на финансите, от страна на БНБ”, коментира Вулджев.