Васил Велев: Автоматизмите при заплатите трябва да бъдат отменени

Автоматизмите, които поставят бюджетния сектор над реалния сектор, трябва да бъдат отменени, защото връзват ръцете на хората, съставящи бюджета. Това каза Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) пред БНТ по повод изготвянето на предстоящия бюджет за 2026 г.

„Парите се изкарват в реалната икономика, в реалния сектор, и оттам се плащат в бюджетната сфера. За да бъде увеличена производителността в реалния сектор, трябва да бъдат увеличени инвестициите в автоматизацията, в нови технологии, производства с по-висока стойност“, каза той.

Велев използва темата за бюджета, за да изрази мнението, че Европейският съюз (ЕС) трябва да се откаже от Зелената сделка и санкциите срещу Русия в името на повишаването на конкурентоспособността. Според него санкциите срещу Москва водят до ограничаване на източниците на енергия, като по този начин страната става зависима от други, по-скъпи източници.

С изготвянето на новия бюджет трябва да бъдат заложени мерки за индустрията и бизнеса заради предстоящите затруднения заради увеличението на цените на горивата, отбеляза в студиото на БНТ бившият социален министър (2003-2005) Христина Христова. Според нея трябва да има намаляване на разходната част, но и помощ за бизнеса и уязвимите групи чрез точно насочване на публични средства, както и антиинфлационни мерки, но не таван на цените, защото тази мярка никога не е давала резултат.  

И двамата експерти смятат, че държавата трябва да се върне към разумни държавни финанси с разходи до 40% от БВП.

„Последните 3 бюджета ги правехме отзад напред – първо да видим какво сме дали, автоматизми в заплатите и да потърсим приходи за тези раздути разходи, което е трудна задача“, каза Христова.

Васил Велев отчете, че в България се отчита най-високия ръст на заплатите в ЕС.

„Ние имаме най-голям реален ръст на доходите последните пет години, а сме най-оплакващите се. В същото време сме с най-пълните ресторанти, най-високите цени там и най-задръстените пътища в петък. Ние не сме толкова бедни материално, колкото духовно напоследък и трябва малко да си коригираме очакванията. Тук са виновни както политиците популисти, така и синдикатите, с този натиск да се раздават заплати в бюджетната сфера, което е в ущърб на икономиката, на работещите хора, които изкарват тези пари за бюджета“, каза той.

По думите му ръстът на заплатите не е в резултат на ръст на производителността, а на ръст на заемите, което води до огромно задлъжняване. В това Велев видя риск страната да достигне ситуацията на Гърция по време на дълговата криза от 2010 г.

Инфлацията – под влияние на вътрешни и външни фактори

„Инфлацията за април е 6,2%, а за март беше 2,8%, за февруари – 2,1%, за януари – 2,3% на годишна база, т.е. ефектът от приемане на еврото – ако гледаме януари – март, то не е имало инфлация, тя е намаляла, защото декември беше 3,5%“, каза Велев.

Според него ръстът на инфлацията през април е в резултат от външните шокове. Като предпоставка за по-висока инфлация той посочва прекомерните бюджетни дефицити и ръстовете на възнагражденията в бюджетната сфера, които не са съпроводени от ръст на производителността.

„Когато минималната заплата расте с 16%, а средната с 13%, някой трябва да плати това увеличение. Плащат го клиентите с по-високите цени“, каза той.

Според Христина Христова ръстът на инфлацията се дължи на комбинация от вътрешни и външни фактори, сред които и процесът по приемане на еврото.

„Не защото еврото обективно действа за инфлация, а защото имаше страхове и притеснения, психологическият момент е много важен", каза тя. Според нея търговците са започнали да увеличават цените предварително като „презастраховане“ заради Закона за еврото и контрола на необосновано високите цени. Като външен фактор за ръст на цените Христова посочи кризата в Персийския залив и ефектът от повишаването на цените на горивата, който ще засегне и хранителните, и нехранителните стоки.