ИПИ: Всяко евро, вложено в превенция, спестява между 7 и 14 евро за лечение

Изоставането в превантивните грижи има дългосрочно негативен ефект върху живота на хората, здравните разходи и здравните резултати. България отстъпва в покритието със задължителни ваксини, липсва напредък при профилактиката, а скрининговите програми се бавят. Проблемът не е в парите, а в организацията. България отделя за превенция 0,23% от брутния вътрешен продукт (БВП) и далеч не е на дъното в ЕС - средствата се харчат неефективно, а системата не стига до всички. Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика ИПИ: „Лекуваме късно, плащаме скъпо: Защо превенцията в България не работи?“

Превенцията има само дългосрочен ефект, поради което често остава на заден план, но според проучванията всяко евро, вложено в превантивни грижи, спестява между 7 и 14 евро за лечение, а 1% увеличение на разходите за превенция – до намаляване на преждевременната смъртност с 0,22%. Превенцията може да елиминира заболявания от рак (например рак на шийката на матката) и да увеличи значително преживяемостта (например рак на дебелото черво), става ясно от анализа. 

България има най-високата обща смъртност в ЕС (15,6‰ при 10,7‰ средно). Предотвратимата смъртност е почти двойно над средната за ЕС. На всеки 100 хил. души население губим около 3040 години живот от смърт, която превенцията може да предотврати, при 2015 години средно за ЕС. В анализа се посочва още, че нито една програма за скрининг за рак все още не работи. По последните данни на Евростат (2023) България е единствената държава в ЕС без скрининг за рак на гърдата, маточната шийка и дебелото черво. Макар и планирани, програмите за скрининг за рак на шийката на матката и дебелото черво още не са стартирали реално, а забавянето зависи изцяло от Министерството на здравеопазването.

Ваксинационното покритие пада опасно, пише в анализа. През 2025 г. покритието спада при всички задължителни ваксини. При морбили-паротитрубеола то е под 89%, а при пневмококите е под 86%. Резултатът е епидемия от морбили през 2026 г. При грипа ваксинираните у нас са 19%, а средно в ЕС са 45%.

Профилактичните прегледи се отчитат, но не се оценяват по резултат. Личните лекари получават заплащане за брой отчетени профилактични прегледи, а не за подобрено здраве. При възрастните обхватът е 57%.

Превенцията е най-изгодната инвестиция, пише в анализа, като се допълва, че работещата формула е позната. Регистърът на населението генерира покана, пациентът получава определен час и безплатен тест, а неявилите се получават напомняне. Инициативата е на системата, а не на пациента. Така Финландия и Швеция постигат над 80% обхват, посочват от ИПИ.

Към превенцията могат да се включат аптеките, застрахователите, работодателите и частните инициативи, допълва анализът. 

Пет държави с едни от най–добре организираните системи на превантивни грижи

Финландия е може би най-добрият световен пример за дългосрочно изградена система за превенция, базирана на задължително законодателство. Страната е изградила многостепенна превантивна система по жизнени етапи: neuvola за бременни и деца (обхват 99,7%); задължителни здравни прегледи при постъпване в университет чрез Финландската студентска здравна служба; трудово здравеопазване за заетите; скринингови програми за съответните възрастови групи; и специализирани здравни прегледи за пенсионери и самотно живеещи възрастни (програмата PORI75 за лица над 75 г. е в процес на разработка).

Централният ú елемент е системата neuvola („място за съвет") – мрежа от майчини и детски здравни клиники, съществуваща от 1922 г. и задължителна по закон от 1944 г. Днес системата достига до 99,7% от всички семейства, очакващи дете, и до 99,6% от семействата с малко дете –  обхват, практически непознат в здравеопазването. Клиниките са безплатни, осигуряват пренатални прегледи, постнатална подкрепа, мониторинг на детското развитие и скрининг за хромозомни и структурни аномалии на плода.

Що се отнася до системата за скрининг, Финландия прилага централизирано-регулиран, децентрализирано-изпълняван модел. Националната правна рамка задава задълженията, а от 2023 г. изпълнението е поето от 22 регионални служби, заменили предишните общини. Всяка служба е законово задължена да организира скрининга, да събира индивидуални данни за посещенията и резултатите и да ги предава на Националния регистър за масов скрининг. Скрининговите прегледи не са задължителни –  участието е доброволно. Но системата е конструирана така, че да минимизира бариерите: те са безплатни, часът е предварително определен, може да се смени онлайн, а при неявяване се изпращат напомнителни покани.

Швеция разполага с универсална, данъчно финансирана здравна система, управлявана от 21 региона, с подчертан акцент върху скрининговите програми. Ключовите й характеристики са: организирани национални скринингови програми за рак на гърдата, шийката на матката и дебелото черво с реално висок обхват (83% от допустимите жени са преминали скрининг за рак на гърдата –  спрямо средно 55% за ОИСР; скринингът за рак на дебелото черво се извършва на национално ниво от 2022 г. след многогодишни регионални пилотни програми); 95% ваксинационно покритие при деца срещу ДТК (над средното за ОИСР).

Швеция има организирани скринингови програми за рак от 60-те години насам –  сред най–дълго функциониращите в Европа. В Швеция от 1977 г., всички региони са покрити от организирана програма за скрининг за рак на шийката на матката. Тази дългосрочност сама по себе си обяснява голяма част от обхвата: системата е вградена в здравната култура и очакванията на жените.

Япония поддържа една от най–дългите средни очаквани продължителности на живота – над 84 г. –  резултат, тясно свързан с поредица от правителствени превантивни програми. Централна е задължителната програма Tokutei-Kenshin (Specific Health Checkups and Guidance), въведена с федерален закон от 2008 г. и в четвъртата си фаза от 2024 г. Всички здравноосигурителни каси са законово задължени да предоставят скрининг за метаболитен синдром на всички осигурени лица на възраст 40-74 г. Само за фискалната 2021 г. 30,39 милиона души –  около една четвърт от японското население в съответната възраст –  са преминали Tokutei-Kenshin.

Япония има задължителни здравни прегледи на работното място от 1972 г. и общински здравни прегледи от 1982 г. Програмата за скрининг за рак е стартирала през 1983 г. като общинска програма. В момента скринингът за рак в Япония е разделен на два канала: скрининг на работното място, провеждан главно от компании, и общински скрининг, провеждан от общините за всички останали жители. В страната работодателите са задължени да осигуряват годишни здравни прегледи на служителите си съгласно Закона за индустриалната безопасност и здраве (1972 г.).

Здравната система в Нидерландия съчетава задължително здравно осигуряване с частни осигурители под строга държавна регулация и силен акцент върху общопрактикуващата медицина като портал за достъп до системата. Общопрактикуващите лекари (ОПЛ) играят централна роля в превенцията –  всеки гражданин е регистриран при ОПЛ, който координира профилактичните прегледи, скрининга и насочването. Ефектите са измерими – смъртността от предотвратими заболявания е с над 25% по-ниска от средната за ЕС. Националните скринингови програми обхващат рак на гърдата, шийката на матката и дебелото черво.

Системата на Австралия поддържа комбинирана система от универсално обществено здравеопазване (Medicare) и частно осигуряване с ясно обособени превантивни механизми. Чрез схемата Medicare Benefits Schedule (MBS) са финансирани годишни здравни прегледи за специфични групи (лица с хронични заболявания, аборигенско население), диабетни прегледи, скрининг за рак на дебелото черво (Национална скринингова програма, безплатна за всички над 45 г.), скрининг за рак на гърдата (безплатен за жени 40–74 г.) и национална ваксинационна програма. Специфичен елемент е организираното управление на хроничните болести (Chronic Disease Management) – структуриран план от ОПЛ с включени превантивни мерки. От 2024 г. Австралия изгражда национален център за контрол върху заболяванията.

Ефективните системи за превенция не са резултат от единична мярка, а от комбинация от правилно наредени структурни, организационни и поведенчески елементи, обобщава анализът. Организираният, популационно-базиран скрининг (с покана) превъзхожда опортюнистичния (пациентът сам да поиска интервенция) по всички ключови показатели: обхват, равнопоставеност на достъпа, качество на изпълнение и разходна ефективност.  Всички системи с висок обхват – Финландия, Швеция, Нидерландия, разчитат на едно и също инструментално условие: точен, актуален и систематично използван регистър на населението, от който се генерират автоматично покани. Без него организираният скрининг е невъзможен. Скринингът да е безплатен за пациента е задължителна предпоставка за равнопоставен достъп, но сама по себе си не гарантира висок обхват.