Кристофор Павлов: България може да си позволи да отлага проблема с високия бюджетен дефицит

Страната ни спокойно може да си позволи да отлага проблема с високия бюджетен дефицит още година-две без особени рискове за публичните финанси. Това мнение изрази Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

„Публичният дълг е на едно от най-ниските нива в ЕС. Дефицитът, макар и близо до границата от 3%, е на прилично ниво в сравнение с други европейски страни с много по-високи нива на дълг“, посочи той.

Според него риск може да възникне при наслагване на негативните ефекти от поредица от кризи, което налага увеличаване на фискалните разходи, които надхвърлят съществуващите буфери. Павлов добави, че българското правителство не трябва да бърза със заявки за повишаване разходите, за да помогне на домакинствата и бизнеса да се справят с негативните последици от енергийния шок.

„Трябва да се види как ще се развие кризата в Близкия изток и тогава да се прецени как да се действа. Политическата нестабилност у нас предполага, че това ще се случи, тъй като сега имаме служебно правителство, което се ангажира с мерки, равняващи се на едва 1% от брутния вътрешен продукт (БВП)“ , отбеляза икономистът.

Той посочи, че редовно правителство може да има към средата на май, когато се очаква и по-голяма яснота за развитието на конфликта в Близкия изток – дали ще се осъществи основният сценарий за постепенна деескалация или положението ще продължи да се влошава. „Втората възможност ще изисква да се бръкне по-дълбоко в торбата с идеи как да се реагира“, препоръча Павлов.

По думите на икономиста след година-две ще трябва да се мисли за повишаване на данъчно-осигурителната тежест, за да се намери трайно решение на дефицитите. Той очаква през следващата година да се предприемат мерки за намаляване на разходите и за подобряване на събираемостта на данъците, като успехът ще зависи и от това дали правителството ще успее да убеди бизнеса, че те са необходими.

Павлов предположи, че тези мерки няма да са достатъчни, за да се реши проблемът с хронично високия дефицит в публичните финанси. „Трудно ще се предприеме обхватно намаляване на разходите в икономика, в която повечето социални сфери са значително недофинансирани“, предупреди Павлов.

Според него известно ограничаване на разходите може да има в системите на полицията, вътрешен ред и сигурност, но смята, че това няма да е достатъчно за намаляване на дефицита от около 3% на по-устойчивия 1% от БВП. „Още повече че действат сили, които способстват за по-нататъшно влошаване на бюджетната позиция, като негативните ефекти върху публичните финанси от застаряването на населението и необходимостта от увеличаване на разходите за отбрана. Те все още не са се материализирали напълно“, отбеляза икономистът.

Какви са прогнозите на Уникредит Булбанк за инфлацията у нас? Какво ще бъде потреблението и как ще се отрази на икономическия ръст? Какви са перспективите пред жилищното строителство? Каква ще бъде лихвената политика на ЕЦБ през тази година? С колко се подобри енергийната ефективност на европейската и на българската икономика след началото на войната в Украйна?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.