Протестите от декември може би сложиха началото на дискусиите какво става с публичните финанси на страната и дали българската икономическа и фискална политика е на кръстопът. Този коментар направи доц. Пламен Ненов, секретар на Съвета за икономически анализи, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.
„Ножицата между бюджетните приходи и разходи у нас трайно се разтваря – основните фактори са застаряването на населението и изненадващо конвергенцията“, посочи той в анализа си на структурните дисбаланси у нас, като се позова на динамиката на държавните приходи и разходи като процент от БВП в периода 2000-2024 г.
Според Ненов структурните тенденции се замаскират от ръста на брутния вътрешен продукт, инфлацията и други фактори. По думите му, ако те се разгледат спрямо БВП, „картината показва ясно разтваряне на ножица между приходите и разходите“, което започва плавно от 2017/18 г.
Икономистът отбеляза, че проблемът с публичните инвестиции е значителен, тъй като нуждата от тях се увеличава. Доц. Ненов констатира, че тези от централното правителство спадат трайно след финансовата криза, като расте нуждата от продуктивни инвестиции – инфраструктура, подкрепа на частни инвестиции. Той прогнозира, че от друга страна непродуктивните инвестиции също ще растат, например отбранителните, предвид трайно променената геополитическа обстановка.
„Според икономическата теория продуктивните инвестициите трябва да се финансират с дълг, а непродуктивните - от текущи приходи (главно данъци). Дългът се използва и при извънредни нужди, като сегашната енергийна ескалация, още повече, че България е в поредица от бюджетни дефицити на ръба на Маастрихтския критерий от 3% от БВП и вече няма фискален буфер“, посочи икономистът. И добави, че двете основни публични пера с увеличени разходи са пенсиите и разходите за труд, като при тях ръстът идва главно от местните бюджети за образование и здравеопазване.
„Там е натискът, а не толкова при държавната администрация, където може да има някаква оптимизация“, подчерта доц. Ненов.
Той смята, че са необходими реформи, които да решат проблеми в структурните тенденции. „Когато една икономика расте, се увеличават и доходите, а оттам търсенето на стоки и публични услуги. При услугите обаче производителността не расте като тази при стоките, което води до увеличаване на разходите за труд в тях (главно образование и здравеопазване)“, обясни икономистът и добави, че решението за обема от необходими публични услуги в крайна сметка е политическо.
Каква е ситуацията с данъчните приходи? Каква трябва да е политиката на пазара на труда? Кои са реформите, които да променят пенсионната система? Има ли нужда от реформа в данъчно-осигурителната система?
Целия разговор гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.


Виц на деня - 9 октомври
Рекорд: 24 яхти се впускат в екстремната регата "Самотник" във Варна
Времето във Варна на 9 октомври 2026
"Войната" по пътищата взе пет жертви за последните 24 часа
Огнеборците са потушили 157 пожара през последното денонощие
Провал на подкрепено от Nvidia IPO изпраща тревожни сигнали за AI финансирането
Цената на петрола спада, след като Тръмп изключи атаки срещу Иран преди изборите
САЩ изключиха Microsoft от програмата за наемане на чуждестранни работници
Microsoft разширява света на Xbox с ново звено за филми и телевизия
Френският държавен дълг е по-рисков от 38% от корпоративни облигации в страната
Имате електрически Mercedes? Може да се наложи да чакате батерия до 2028
15 автомобила, които промениха правилата при скоростните кутии
За какво служи скритият бутон под педала на газта
Китайската марка, която вози Си Дзинпин, дойде и в България
Volvo с проблеми при старта на EX60
Четирима младежи загинаха при тежка катастрофа край Плевен
Демонстрационна машина за гласуване е на метростанция „НДК"
Герхард Шрьодер е уважил Путин в Москва за рождения му ден
Пентагонът ще излъчва на живо военна екзекуция
Мъж застреля проверяващ за оръжие в Германия и се барикадира