Протестите от декември може би сложиха началото на дискусиите какво става с публичните финанси на страната и дали българската икономическа и фискална политика е на кръстопът. Този коментар направи доц. Пламен Ненов, секретар на Съвета за икономически анализи, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.
„Ножицата между бюджетните приходи и разходи у нас трайно се разтваря – основните фактори са застаряването на населението и изненадващо конвергенцията“, посочи той в анализа си на структурните дисбаланси у нас, като се позова на динамиката на държавните приходи и разходи като процент от БВП в периода 2000-2024 г.
Според Ненов структурните тенденции се замаскират от ръста на брутния вътрешен продукт, инфлацията и други фактори. По думите му, ако те се разгледат спрямо БВП, „картината показва ясно разтваряне на ножица между приходите и разходите“, което започва плавно от 2017/18 г.
Икономистът отбеляза, че проблемът с публичните инвестиции е значителен, тъй като нуждата от тях се увеличава. Доц. Ненов констатира, че тези от централното правителство спадат трайно след финансовата криза, като расте нуждата от продуктивни инвестиции – инфраструктура, подкрепа на частни инвестиции. Той прогнозира, че от друга страна непродуктивните инвестиции също ще растат, например отбранителните, предвид трайно променената геополитическа обстановка.
„Според икономическата теория продуктивните инвестициите трябва да се финансират с дълг, а непродуктивните - от текущи приходи (главно данъци). Дългът се използва и при извънредни нужди, като сегашната енергийна ескалация, още повече, че България е в поредица от бюджетни дефицити на ръба на Маастрихтския критерий от 3% от БВП и вече няма фискален буфер“, посочи икономистът. И добави, че двете основни публични пера с увеличени разходи са пенсиите и разходите за труд, като при тях ръстът идва главно от местните бюджети за образование и здравеопазване.
„Там е натискът, а не толкова при държавната администрация, където може да има някаква оптимизация“, подчерта доц. Ненов.
Той смята, че са необходими реформи, които да решат проблеми в структурните тенденции. „Когато една икономика расте, се увеличават и доходите, а оттам търсенето на стоки и публични услуги. При услугите обаче производителността не расте като тази при стоките, което води до увеличаване на разходите за труд в тях (главно образование и здравеопазване)“, обясни икономистът и добави, че решението за обема от необходими публични услуги в крайна сметка е политическо.
Каква е ситуацията с данъчните приходи? Каква трябва да е политиката на пазара на труда? Кои са реформите, които да променят пенсионната система? Има ли нужда от реформа в данъчно-осигурителната система?
Целия разговор гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.


Нови натриеви батерии правят свалят цените на електромобилите
Три нови попълнения в Аксаково преди първия шампионатен мач
Не е само София, световноизвестен италиански град забрани велосипедите
Младите огнеборци от ОДК-Варна станаха европейски вицешампиони на първенство в Чехия
219 пияни и дрогирани водачи спипа КАТ за седмица
Неволята кара Германия да загърби безрисковата си финансова култура
Съпротивата срещу центровете за данни вече влияе върху прогнозите на Уолстрийт
Нов ензим може да изтрие десетилетия молекулярно увреждане от тъканите
Tesla, Leapmotor и Xiaomi изтеглят 4 млн. коли в Китай заради опасни дръжки
Седмицата в развитие: Минималната заплата, АЕЦ „Козлодуй“ и пазарите
BMW готви най-мощния спорт турър на планетата
Отказ на спирачките прати кола на дъното на басейн
Чешка хиперкола подобри рекорд на Pagani Huayra
Популярна верига супермаркети ограничи достъпа на електромобили
Geely ще връща услугата, като помага на европейците да правят автомобили
Митничари откриха 646 вейпа и близо 13 литра течност за пушене
39 градуса на сянка е измерена днес в Русе
Черно море удари Дунав с два гола в продължението
Хали Бери предизвика фурор по прозрачен черен бански