Протестите от декември може би сложиха началото на дискусиите какво става с публичните финанси на страната и дали българската икономическа и фискална политика е на кръстопът. Този коментар направи доц. Пламен Ненов, секретар на Съвета за икономически анализи, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.
„Ножицата между бюджетните приходи и разходи у нас трайно се разтваря – основните фактори са застаряването на населението и изненадващо конвергенцията“, посочи той в анализа си на структурните дисбаланси у нас, като се позова на динамиката на държавните приходи и разходи като процент от БВП в периода 2000-2024 г.
Според Ненов структурните тенденции се замаскират от ръста на брутния вътрешен продукт, инфлацията и други фактори. По думите му, ако те се разгледат спрямо БВП, „картината показва ясно разтваряне на ножица между приходите и разходите“, което започва плавно от 2017/18 г.
Икономистът отбеляза, че проблемът с публичните инвестиции е значителен, тъй като нуждата от тях се увеличава. Доц. Ненов констатира, че тези от централното правителство спадат трайно след финансовата криза, като расте нуждата от продуктивни инвестиции – инфраструктура, подкрепа на частни инвестиции. Той прогнозира, че от друга страна непродуктивните инвестиции също ще растат, например отбранителните, предвид трайно променената геополитическа обстановка.
„Според икономическата теория продуктивните инвестициите трябва да се финансират с дълг, а непродуктивните - от текущи приходи (главно данъци). Дългът се използва и при извънредни нужди, като сегашната енергийна ескалация, още повече, че България е в поредица от бюджетни дефицити на ръба на Маастрихтския критерий от 3% от БВП и вече няма фискален буфер“, посочи икономистът. И добави, че двете основни публични пера с увеличени разходи са пенсиите и разходите за труд, като при тях ръстът идва главно от местните бюджети за образование и здравеопазване.
„Там е натискът, а не толкова при държавната администрация, където може да има някаква оптимизация“, подчерта доц. Ненов.
Той смята, че са необходими реформи, които да решат проблеми в структурните тенденции. „Когато една икономика расте, се увеличават и доходите, а оттам търсенето на стоки и публични услуги. При услугите обаче производителността не расте като тази при стоките, което води до увеличаване на разходите за труд в тях (главно образование и здравеопазване)“, обясни икономистът и добави, че решението за обема от необходими публични услуги в крайна сметка е политическо.
Каква е ситуацията с данъчните приходи? Каква трябва да е политиката на пазара на труда? Кои са реформите, които да променят пенсионната система? Има ли нужда от реформа в данъчно-осигурителната система?
Целия разговор гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.


Българските букви и местната култура на фокус в Нови пазар
МОСВ: Язовирите са пълни на близо 80%
Боксьорите на Черно море с два бронза в Плевен
Транспортираха с хеликоптер 14-годишна родилка в тежко състояние
Условна за варненец, откраднал колелото на свой приятел
Пет години ни делят от момента, когато AI ще взема финансови решения вместо нас
Ford залага на Bronco SUV, за да съживи спадащите продажби в Европа
Хаосът в британската политика пречи на възстановяването на връзките с ЕС
Goldman: Есента е идеален момент за ограничаване на полети, ако Ормуз не отвори
Goldman очаква 15% намаление на полетите, ако Ормуз не отвори
20 000 евро глоба за купуване на дизел? Така Европа се бори за екология
Новата Lada Niva ще повтаря Dacia Duster
Toyota RAV4 получи изненадваща нова технология
Pagani показа нова Zonda седем години след спирането на модела
Brabus направи впечатляващ Grand Tourer
Заради контузия: Ямал пропуска началото на световното
Джеси Нелсън организира бляскав рожден ден за близначките си
Радев към Мерц: България е страна със значителен потенциал
ТЕЦ "Марица-изток 2" остава без разрешително за работа