Министерството на финансите: Правителството трябва да предприеме непопулярни мерки заради дефицита

Правителството на „Прогресивна България“ е изправено пред задачата да предприеме спешни мерки и да осъществи необходимите реформи, голяма част от които са непопулярни, за да преодолее наследените фискални дисбаланси. Това се посочва в позиция на Министерството на финансите, разпространена до медиите след последните данни на НСИ и Евростат за размера на бюджетния дефицит за 2025 г., който достига 4%.  

„Това изисква реалистично бюджетно планиране, строги ограничения, непопулярни мерки, прозрачност и финансова дисциплина. Целта е да се възстанови устойчивостта на публичните финанси и да се гарантира отговорното управление на държавните средства в дългосрочен интерес на България“, пише още в позицията на Министерството.

По-рано днес бяха публикувани окончателните данни на НСИ за дефицита на сектор „Държавно управление“ и държавния дълг. Според тях миналата година е завършила с дефицит на начислена основа в размер на 4% от БВП, а не на 3,5%, както показваха предварителните данни. Това е отразено и в информацията на Евростат. 

Според финансовото министерство този резултат потвърждава наличието на неосчетоводени разходи в баланса на Агенция „Пътна инфраструктура“. Дефицитът за 2025 г. надхвърля референтната европейска стойност от 3% от БВП и поставя въпроса доколко реалистично са били оценени бюджетните перспективи и рисковете пред устойчивостта на публичните финанси, пише още в съобщението.

От финансовото министерство отбелязват, че още през 2025 г. са били налице признаци за нарастващ натиск върху публичните разходи, свързан с възнагражденията в публичния сектор, социалните плащания и публичните инвестиции, като не са били предприети адекватни действия и мерки за компенсиране на този натиск и връщане на публичните финанси в рамките на изискванията на фискалните правила.

„Последиците от натрупаните фискални дисбаланси се пренасят и върху бюджетите за следващите години. Неблагоприятната изходна позиция ограничава възможностите за бюджетна гъвкавост и увеличава необходимостта от последователни мерки за овладяване на дефицита. Когато реалното състояние на публичните финанси се различава от предварителните оценки, ефектът не се ограничава до една бюджетна година, а се отразява върху планирането и изпълнението на следващите бюджети“, пишат още от финансовото министерство.

Според институцията се налага обективен анализ доколко прогнозите са отразявали реалните рискове, съобразени ли са били разходните ангажименти с устойчивите приходи и предприети ли са навременни действия за ограничаване на дефицита.

Министерството на финансите подчертава, че именно от състоянието на публичните финанси е следствие процедурата за свръхдефицит срещу България.

Още с началото на управлението си настоящото правителство настоява, че дефицитът за 2025 г. е подценен и надвишава отчетените 3% от БВП, а разликата се дължи на „гимнастики с бюджета“ заради влизането в еврозоната. Представените днес данни на НСИ може да бъдат променени отново, след като в тях се отчете информацията от одита на Сметната палата, засягащ Агенция „Пътна инфраструктура“.

Още в началото на юни финансовия министър и вицепремиер Гълъб Донев обяви, че ако не бъдат взети мерки до края на годината, дефицитът за 2026 г. би достигнал над 7,4% от БВП заради неразплатени плащания, „скрити по чекмеджетата“. В крайна сметка беше приет бюджет за 2026 г. с дефицит от 5,7%. Според плана на правителството, представен пред Европейската комисия минлата седмица, се очаква в края на годината да бъде отчетен дефицит от 5% от БВП. В предоставения пред ЕК бюджетен план са заложени някои приходни и разходни мерки, но липсват конкретни данни за параметрите на Бюджет 2027.