Сингапур продължава да води сред най-скъпите градове за богаташите

Сингапур запази първото си място като най-скъп град в света за лица с високо нетно състояние за трета поредна година, показва докладът 2025 Global Wealth and Lifestyle Report на швейцарската банка Julius Baer.

Докладът се базира на показателя Julius Baer Lifestyle Index, който разглежда относителната цена на кошница от 20 стоки и услуги, които заможните потребители в 25 големи града по света купуват и използват, например автомобили, бижута, адвокати и частни училища. Той включва и данни от проучване сред 360 богати лица (домакинства с банкови активи от 1 млн. долара или повече).

Шестото издание на годишния доклад на банката излиза на фона на глобална икономическа несигурност, нарастващи геополитически напрежения и забавяне на потребителските разходи.

Събирането на данни за проучването е приключило, преди администрацията на САЩ да обяви плановете си за мита, така че последвалото сътресение на пазара не е отчетено в данните за тази година, се казва в него.

Забележително е, че докладът отчита спад от 2% в разходите в живота на богаташите в доларово изражение. Това понижение е значително, тъй като „исторически погледнато, цените на луксозните стоки са се повишавали два пъти по-бързо от средните потребителски цени“, се посочва в доклада.

В изданието се добавя, че понижение от над 1 пр.п. подчертава препятствията пред сектора на луксозните стоки. „Един от най-големите двигатели на това е спад в цените на технологиите, който се наблюдава във всички региони“.

За сравнение, цените на полетите в бизнес класа и на часовниците са се повишили рязко съответно с 18,2% и 5,6% през последната година, се посочва в доклада.

В крайна сметка разходите все пак са нараснали на глобално ниво сред богатите, анкетирани в проучването, макар и в по-малка степен спрямо предишни години. Европа бележи най-бавния растеж в сравнение с Близкия изток, Латинска Америка, Северна Америка и Азиатско-Тихоокеанския регион.

Големи промени

Тази година Европа заема пет от десетте най-скъпи места за живот на богатите, като Лондон е начело на групата, а на световно ниво се нарежда на второ място. Лондон последователно се представя силно в индекса.

„През глобалната финансова криза, Brexit, пандемията от Covid и война в Европа, той винаги е запазвал място в горната част на класацията“, се казва в доклада. Това отчасти се дължи на статута на града на глобален финансов център, който е модерен и космополитен с „история, качество на живот, култура и чар“.

В същото време Дубай прави голям скок до седмо от 12-то място миналата година, до голяма степен заради поскъпващите имоти, коли и шампанско, отбелязва докладът.

Шанхай, от друга страна, спада до шесто място от четвърто, което е стръмно понижение спрямо първата си позиция през 2022 г. В топ 10 на списъка има само един американски град – Ню Йорк.

Азиатско-Тихоокеанският регион оглавява класацията, като Сингапур и Хонконг заемат две от топ 3 позициите сред най-скъпите градове.

„Азиатско-Тихоокеанският регион остава един от най-бързо развиващите се региони на световно ниво. Реалният БВП се е повишил с 4,5% на годишна база през 2024 г., забавяйки се леко от 5,1% през 2023 г., но все пак надвишавайки световната средна стойност от 3,3%“, казва анализаторът на Julius Baer Джен-Ай Чуа.

„Силните основи са подготвили почвата за бързото нарастване на богатството в региона. Очаква се броят на лицата с високо нетно състояние в Азия да се е увеличил с 5% на годишна база до 855 хил. през 2024 г.“, добавя Чуа.

Интересното е, че макар Сингапур да запазва първото си място като най-скъп град за богаташите, той все още остава много подходящ за живеене. Според доклада страната е водещ избор за преместване и пребиваване благодарение на стабилната си политическа среда, общата безопасност и качественото здравеопазване и образование.

Градът държава се превръща и в лидер в уелнес туризма, „откривайки редица терапевтични градини, за да помогне на посетителите, които се интересуват от преживявания, свързани с психическото благополучие“, се казва в доклада. Това се случва на фона на по-широка тенденция към по-голям акцент върху дълголетието.