Ще успеем ли да удържим бюджетния дефицит?

Последните фискални данни на министерството на финансите за август 2024 г. показват допълнително влошаване на бюджетната позиция и поставят много въпроси пред развитието на фискалните показатели до края на годината и вероятността от ограничаване на бюджетния дефицит под 3% от брутния вътрешен продукт (БВП). Има риск бюджетното салдо, а не само инфлационния критерий, да е допълнителен фактор, ограничаващ България пред бъдещо членство в еврозоната, пише в свой анализ Петя Георгиева, старши икономист в Института за пазарна икономика.

Какви са основните причини за увеличаващия се бюджетен дефицит?

На първо място, това е стремителният ръст на социалните разходи – най-вече разходите за пенсии, след увеличението им през юли и нарастването на заплатите в ключови публични сектори. Срещу този ръст не стои аналогичен ръст в приходите, като забавяне на нарастването на приходите се наблюдава при данъчните приходи. На следващо място, при неданъчните приходи се отчитат по-ниските приходи от дивидент от държавните предприятия за тази година, най-вече заради неразпределяне на дивидент от печалбата на БЕХ ЕАД за финансовата 2023 г.

Постепенно се ускорява и изпълнението на капиталова програма на правителството, което води до ръст на капиталовите разходи по консолидираната фискална програма и също поставя под сериозен натиск разходната страна на бюджета. Несигурността по отношение на това дали ще получим средства по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) от ЕК, с които да се покрият направени вече разходи по проекти от плана с национални средства, също създава допълнителен риск.

Прекомерният бюджетен дефицит е проблем поради няколко причини. Чисто фискално той показва, че държавата се намесва в икономиката чрез експанзия на паричното предлагане. Тази експанзия обаче би имала смисъл, само ако действа стабилизиращо – противоположно на бизнес цикъла. Министерството на финансите, както обикновено, не си прави труда текущо да оценява фискалната позиция спрямо икономическия цикъл, което навежда на мисълта, че размерът на бюджетното салдо е просто случайна величина, а не част от предварително премислена и реализирана антициклична политика.

На второ място, дефицит под 3% е един от критериите за приемане в еврозоната и неспазването му затваря вратата на България за членство. През последните месеци, разбираемо, всички анализатори и политици се концентрират единствено върху инфлационния критерий, но дефицитът по бюджета също може да се окаже сериозен препъникамък.

Трупането на дефицити в годините неминуемо води след себе си и нарастване на държавния дълг, чието управление става все по-скъпо и увеличава рисковете. Да не забравяме и че дефицит над 3% от БВП е пряко нарушение на закона за публичните финанси и на фискалните правила, включени в него. За съжаление обаче, както и при други нормативни документи, липсата на санкция по този закон прави изпълнението му крайно пожелателно.

Политическата криза, предстоящите избори с неясен резултат, най-вече по отношение на това ще има ли стабилно правителство или не, допълнително усложняват ситуацията с управлението на разходите и ограничаване на дефицита. Ако никой не се ангажира сериозно с фискално управление в близко време, трудно ще овладяваме експанзията и свързаните с нея рискове.