Последните фискални данни на министерството на финансите за август 2024 г. показват допълнително влошаване на бюджетната позиция и поставят много въпроси пред развитието на фискалните показатели до края на годината и вероятността от ограничаване на бюджетния дефицит под 3% от брутния вътрешен продукт (БВП). Има риск бюджетното салдо, а не само инфлационния критерий, да е допълнителен фактор, ограничаващ България пред бъдещо членство в еврозоната, пише в свой анализ Петя Георгиева, старши икономист в Института за пазарна икономика.
Какви са основните причини за увеличаващия се бюджетен дефицит?
На първо място, това е стремителният ръст на социалните разходи – най-вече разходите за пенсии, след увеличението им през юли и нарастването на заплатите в ключови публични сектори. Срещу този ръст не стои аналогичен ръст в приходите, като забавяне на нарастването на приходите се наблюдава при данъчните приходи. На следващо място, при неданъчните приходи се отчитат по-ниските приходи от дивидент от държавните предприятия за тази година, най-вече заради неразпределяне на дивидент от печалбата на БЕХ ЕАД за финансовата 2023 г.
Постепенно се ускорява и изпълнението на капиталова програма на правителството, което води до ръст на капиталовите разходи по консолидираната фискална програма и също поставя под сериозен натиск разходната страна на бюджета. Несигурността по отношение на това дали ще получим средства по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) от ЕК, с които да се покрият направени вече разходи по проекти от плана с национални средства, също създава допълнителен риск.
Прекомерният бюджетен дефицит е проблем поради няколко причини. Чисто фискално той показва, че държавата се намесва в икономиката чрез експанзия на паричното предлагане. Тази експанзия обаче би имала смисъл, само ако действа стабилизиращо – противоположно на бизнес цикъла. Министерството на финансите, както обикновено, не си прави труда текущо да оценява фискалната позиция спрямо икономическия цикъл, което навежда на мисълта, че размерът на бюджетното салдо е просто случайна величина, а не част от предварително премислена и реализирана антициклична политика.
На второ място, дефицит под 3% е един от критериите за приемане в еврозоната и неспазването му затваря вратата на България за членство. През последните месеци, разбираемо, всички анализатори и политици се концентрират единствено върху инфлационния критерий, но дефицитът по бюджета също може да се окаже сериозен препъникамък.
Трупането на дефицити в годините неминуемо води след себе си и нарастване на държавния дълг, чието управление става все по-скъпо и увеличава рисковете. Да не забравяме и че дефицит над 3% от БВП е пряко нарушение на закона за публичните финанси и на фискалните правила, включени в него. За съжаление обаче, както и при други нормативни документи, липсата на санкция по този закон прави изпълнението му крайно пожелателно.
Политическата криза, предстоящите избори с неясен резултат, най-вече по отношение на това ще има ли стабилно правителство или не, допълнително усложняват ситуацията с управлението на разходите и ограничаване на дефицита. Ако никой не се ангажира сериозно с фискално управление в близко време, трудно ще овладяваме експанзията и свързаните с нея рискове.
преди 3 седмици До: рускиблатаКойто за стотинката не се се навежда, стотинка не струва ..... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 седмици До: Az_KochoЩе растат, като българите нямат честни водачи.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 седмици Изведнъж на всички и за всичко станаха виновни пенсионерите.....Не се говори за кражбите / напр. за договора с Боташ/, за неефективните държавни предприятия, за огромната неефективна държавна администрация с постоянно растящи заплати и бройки, за огромните и безпочвени субсидии към фирмите....Само пенсиите растат безпочвено....Аребе, не сме толкова ***.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 седмици До: рускиблата.....Ако 6 милиарда лева плюс 5.1 пр . лихви за долари и средно над 4+ пр . в евро и комисионните са бутикови за бедна България здраве му кажи! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 седмици Бюджетния дефицит ще расте. Заплатите в държавата администрация продължават да растат а лихвите по кредитите на правителството емитирани на външен пазар продължават да растат. Вариантите са два. 1 продължаваме по този път, инфлация, без ЕЗ. и дългова спирала увеличаваща външни дълг. 2 Спазване на бюджетната рамка, рецесия и оздравяване на икономиката. Тук обаче безработицата ще расте, балонът на имотния пазар ще гръмне както и много зомби компании ще отидат в небитието. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 седмици БЮДЖЕТНОТО ДЕФИЦИТЧЕ Е БУТИКОВО! отговор Сигнализирай за неуместен коментар