Как се покриват дефицити при финансов недостиг и политическа нестабилност

С политическата нестабилност в страната започнаха да се трупат дефицити, които трябва да бъдат финансирани с дългове. Това мнение изрази в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria Николай Ваньов, управляващ директор на MK Brokers в коментар за рекордния външен дълг на стойност 4,35 милиарда евро, който България пое с емисия на международния капиталов пазар. Той се надява, че това все пак ще доведе до положителни резултати за държавата, тъй като страната ни достига до повече пазари.

„Ние финансираме финансов недостиг“, посочи Ваньов и напомни, че в последните години, без ясна фискална политика, имаше разширяване на дефицитите.

Според него тези дефицити започват да се финансират, като най-големият проблем остава пенсионната система. Той прогнозира, че при липсата на ясна политическа визия за бъдещето на страната и тотална липса на политическа стабилност, недостигът в НОИ ще расте и влошава.

„В момента голяма част от дълговете са за покриването на дефицити и като ги разширяваме увеличаваме икономическите си рискове и рисковете покрай присъединяването в еврозоната“, предупреди Николай Ваньов.

Според него задача на управляващите и бъдещия парламент е справяне с проблема на недофинансираната пенсионна система у нас. „В момента хазната се радва на по-високи приходи от ДДС, но с овладяването на инфлацията ще намалеят тези постъпления, което ще направи по-трудно финансирането на социални плащания“, предупреди Ваньов.

Той смята, че правителствата трябва да бъдат внимателни, тъй като в момента България се представя добре на дълговите пазари, но ако станем свидетели на няколко години лоша фискална политика, това може да се промени.

„Вижда се и сериозен отлив на преките чуждестранни инвестиции, породен от политическата нестабилност и несигурния бизнес климат в страната. От друга стана се вижда голям интерес на чуждестранните инвеститори към дълговите ни емисии“, отбеляза Ваньов.

По думите му един от рисковете от натрупване на дълг е свързан с приемането на България в еврозоната, тъй като трябва да изпълни критерии и един от тях следи съотношението „дълг-БВП“. Той напомни, че все пак страната ни е с ниско ниво на задлъжнялост, което я прави привлекателна за инвеститорите в облигации. „С доларовата емисия се достигна и до институционални инвеститори в САЩ, а различните емисии отговориха на различните интереси на инвеститорите по света“, поясни той.

Ваньов обясни, че 8-годишните облигации в евро са подходящи за банките, които държат в портфолиото си ценни книжа с не по-късен от 10-годишен матуритет. Дългосрочните 20-годишни, които България емитира, са насочени към застрахователните и пенсионните фондове, които търсят стабилност за дълъг период от време, а 12-годишната доларова емисия таргетира именно банките и пенсионния сектор в САЩ.

„Самата сделка, като механизъм на протичането, премина нормално. Това, което направи впечатление е огромният интерес. Професионалния екип във финансовото министерство се справи изключително добре. Това е едно доказателство, че може би до някаква степен, оставяйки професионалистите да ръководят процесите в министерствата, не е най-лошото нещо“, преценява Ваньов.

Остава ли България атрактивен емитент? Защо в Румъния след деполитизирането на  административната реформа стана привлекателна за инвеститорите?

Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.