Постигна ли България изгодни условия при пласирането на външен дълг?

Не се знае какви са причините Министерство на финансите да се обърне към външните пазари, но би трябвало да е в синхрон с макроикономическата политика на държавата и с БНБ. Когато продавате нещо и има три пъти повече търсене от предлагането, нещо не е наред – и то не е при тези, които искат да купят евтино, а при тези, които продават. Това мнение изказа в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria д-р Боян Иванчев, финансист и преподавател в УНСС.

„Големият интерес към новата емисия външен дълг на България тази седмица не е повод за хвалене сам по себе си, тъй като не е довел до постигане на някакви много изгодни за страната условия“, коментира той пласирания от България рекорден външен дълг от около 4,35 млрд. евро в сряда, като общите поръчки са били за над 17 млрд. евро, при почти четири пъти презаписване. Страната предложи сделката в три транша – дългосрочни 12-годишни доларови ценни книжа, както и еврооблигации с падеж след осем и 20 години.

Консултанти по сделката са били BNP Paribas SA, Citigroup Inc., ING Groep NV и UniCredit SpA, които посочиха, че има голямо търсене от инвеститорите.

„Първото, което прави впечатление – и трите емисии са презаписани три пъти. Ако нещо не е толкова атрактивно, няма да има толкова голямо търсене. От Министерство на финансите твърдят, че поради това голямо търсене цената е била достатъчно добра, но спрямо какво – спрямо емисията на вътрешен дълг или надбавката от базисни точки? По двете емисии – 8-годишната в евро и 12-годишната в долари, тя е 135 базисни точки, а за 20-годишната е 190 базисни точки. Ако сега спредът на България с 10-годишните бондове на Германия е 170 точки, от април до юли беше между 120 и 140. Защо това не е направено по-рано, когато спредът беше по-изгоден“, риторично попита д-р Иванчев.

Той обясни, че доходността по външните облигации не е по-ниска спрямо вътрешния дълг и напомни, че когато държавата емитира дълг на вътрешния пазар не се налага да плащат комисиони от вероятно стотици хиляди долари на посредници.

„Вътрешният дълг в България в зависимост от срочността между 6 и 10 години е между 3,8% до 4,04%-4,1%, което се приближава до постигнатите нива за новия дълг, освен за този в долари, който е на 5,1%“, посочи д-р Иванчев.

Той смята, че размерът на дълга не е толкова голям, че да не може да бъде поет от свръхликвидните банки в България и предположи, че по този начин щеше да се изтегли ликвидност от пазара, която „рискува горещо кредитиране и възможност за повишаване на инфлацията“.

Финансистът отбеляза, че на 3 септември предстои падеж на емисия външен дълг от 1,5 млрд. евро, но не очаква, че това може да са изтъква като причина за новата емисия, тъй като БНБ и Министерството на финансите би трябвало да са подготвени отдавна за изплащането.

„Може би най-важният въпрос за мен е: За какво са ви тези 1,5 млрд. долара? На цена от 5,1%. При положение, че чакаме Федералният резерв да свали лихвата?“, заяви д-р Иванчев и предположи, че пазарът може вече да е изконсумирал намаляване на лихвата в САЩ с 0,25%, но има немалък шанс от около 30% намалението да бъде с 0,50%.

Финансистът посочи, че България няма падежиращ дълг в долари, но сега ще трябва и да хеджира валутния риск от доларовата емисия, което допълнително оскъпява емисията. „В момента няма нито една страна от еврозоната, която да емитира дълг в долари, а в ЕС само три страни имат дълг в долари. Ние защо го правим“, добавя той.

По думите на д-р Иванчев емисия в долари няма да има някакъв имиджов ефект. „България има нелош имидж на финансовите пазари и много здрава макроикономическа рамка", аргументира се той. "Нямаме нужда от флирт с външните пазари“, допълва Иванчев.

Защо българското правителство реши да емитира външен дълг? Какво очакват инвеститорите? Каква е дълговата политика на държавата в условията на политическа нестабилност? Ще си позволи ли бюджетът по-високи заплати и пенсии може да разберете, ако гледате видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.