Връзката на САЩ с Израел този път наистина е в беда

Седмицата изглежда лоша за Израел и по всичко личи, че президентът на САЩ е ОК с това. Подобаващо на бивша риалити звезда, каквато е, Доналд Тръмп дирижира няколко сюжетни линии, за да изпрати едно определено послание: той ще направи всичко, което смята, че ще помогне за собствената му слава дори ако това означава да обърне гръб на Бенямин Нетаняху, пише в анализ колумнистът на Bloomberg Андреас Клут.

Едва ли е съвпадение, че „Хамас“ освободи последния си жив заложник с американски паспорт точно когато Тръмп пое към Близкия изток на посещение, което включва три арабски страни, но очевидно пропуска Израел. През март Вашингтон отхвърли подобно предложение от „Хамас“, като се съобрази със страха на Израел да не бъде изключен от преговорите и да рискува другите две дузини заложници, за които се смята, че все още са живи. Този път на САЩ не им пукаше.

Същото бе и миналата седмица, когато Тръмп внезапно обяви, че САЩ ще спрат да бомбардират хутите в Йемен. „Ударихме ги много силно“, каза президентът. „Те ни дадоха думата си, че повече няма да стрелят по кораби и ние я уважихме“, допълни той. Остана премълчано, че хутите атакуваха с ракети летище „Бен Гурион“ близо до Тел Авив и че Тръмп не е имал консултации с израелския премиер.

Тръмп също обърна гръб на Нетаняху и в отношенията си с Техеран. Биби настоява за пълно прекратяване на ядрената дейност на Иран и иска да бомбардира ирански центрофуги и други съоръжения – с помощта на САЩ. Тръмп иска да избегне войната и да бъде отличен като „миротворец“ (в идеалния случай с Нобелова награда). „Искам да сключа сделка с Иран“, повтори Тръмп във вторник за огорчение на Нетаняху. „Ако мога да сключа сделка с Иран, ще бъда много щастлив“, допълни той.

Дори в Сирия Тръмп и Нетаняху може да са в противоречие. Израел бомбардира военни цели в страната, докато Дамаск се опитва да изгради жизнеспособна държава след управлението на Башар Асад. Тръмп се срещна с новия и противоречив лидер на Сирия Ахмед ал-Шараа в Саудитска Арабия тази седмица и по-рано каза, че ще отмени санкциите срещу страната.

Дневният ред на президента включва посещения в Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства. Той все още изпитва огромна гордост от това, че е посредничил при сключването на Авраамовите споразумения, в рамките на които няколко мюсюлмански държави, включително Емирствата, нормализираха отношенията си с Израел. Неговият наследник и предшественик Джо Байдън след това се опита, но не успя да постигне подобно споразумение със Саудитска Арабия, предлагайки на Рияд гаранции за сигурност и граждански ядрени технологии в замяна на признаването на Израел. Такъв стратегически размах липсва този път.

За да угодят на Тръмп, тези монархии вместо това строят нови небостъргачи Trump Tower, организират голф турнири на неговите игрища и развиват оживен бизнес със семейството му и криптоначинания. Те също така обявявят мащабни инвестиции в САЩ. Катарските кралски особи дори обявиха, че ще дарят необичайно луксозен Boeing 747-8.

Очевидно знаят как да го ласкаят. В замяна Тръмп все още може да предложи на саудитците въпросната гражданска ядрена технология – само че без реципрочното признаване на Израел.

Тръмп разбра, че саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман не би могъл да приеме Израел, дори и да искаше. В края на краищата дясното правителство на Нетаняху измъчва арабските братя на Саудитска Арабия в Палестина с плановете си да анексира Западния бряг и да окупира за постоянно Газа, изравнявайки със земята останалите сгради и изселвайки двата милиона жители в региона. Организацията на обединените нации предупреждава, че всеки пети жител на Газа е изложен на риск от глад.

Тръмп не говори много за това разгръщащо се бедствие. Той може да мисли, че така или иначе не може да спре Нетаняху и не иска да бъде асоцииран с катастрофата. Ако е така, това е още един знак, че Тръмп, за разлика от Байдън, не е истински приятел на Израел.

Байдън беше оформен от разговорите си с израелски лидери от Голда Меир насам. Той имаше визията за това как един ден Израел ще живее в мир в съседство със суверенна Палестина. Той разбра, че Израел при Нетаняху вместо това рискува да се превърне в международен парий, който постепенно губи своята демократична душа. Така той продължи напразно да подтиква Биби да промени курса. Републиканците пък се нахвърлиха срещу Байдън, че не е достатъчно произраелски настроен.

Вместо това Тръмп се преструва на ционист, когато му е удобно и не му струва нищо, правейки показни жестове като преместването на американското посолство в Йерусалим през първия му мандат. Той никога не е отхвърлял решението за две държави (което е политика на САЩ от десетилетия); нито е направил много, за да го осъществи. Вместо това наскоро изненада гостуващия му Нетаняху, както и всички останали, като обяви, че САЩ ще „притежават“ Газа и ще я превърнат в „Ривиерата на Близкия изток“. Сега, когато Нетаняху планира да окупира ивицата, Тръмп изглежда се е отказал от идеята.

Тук има две възможни разделения – едното лично, а другото историческо. Личният разрив е между двама мъже, които си приличат твърде много, за да изградят трайна връзка. Тръмп и Нетаняху са егоистични и егоцентрични лидери, които безчувствено преплитат собствената си съдба (включително перспективите си да не се изправят пред съда) с тази на своите страни.

Историческият разрив се състои в това, че САЩ оставиха Израел – един стар и близък приятел, да стане все по-изолиран на световната сцена. В продължение на десетилетия националните интереси на Израел се включваха в тези на САЩ. Сега те се разминават.

Байдън трябваше да скъса с Биби, за да спаси ционизма, но нямаше смелостта. Тръмп наистина презира Нетаняху, но не заради Израел. Той го прави за себе си.