Хаосът в САЩ е магнит за зараждащите се автократи по света

Както веднъж каза героят от „Игра на тронове“ Кутрето, „хаосът е стълба“ за коварните. В реалния свят това прозрение важи и за силните и е полезна лупа, през която можем да гледаме разпалването на международния хаос от Доналд Тръмп, пише редакторът на Bloomberg Марк Чампиън.

Всъщност за стремящите се авторитаризъм лидери навсякъде по света, които все още се затрудняват да се освободят от ограниченията на свободно провежданите избори и независимите институции, никога не е имало по-добър момент да изкачат последните стъпала към абсолютното управление.

Да вземем за пример турския президент Реджеп Тайип Ердоган, пише анализаторът. Неотдавна той накара овластената съдебна система да вкара в затвора основния му политически съперник Екрем Имамоглу, уверен, че сега може да се справи с всяка ответна реакция. Прокурорите обвиниха популярния кмет на Истанбул в корупция, но това очевидно беше политическо решение, взето само няколко дни преди да бъде обявен за кандидат за президент.

Този ход на Ердоган доведе до големи улични протести, но не и до остра международна критика, която би предизвикал преди няколко години. Във време на икономически хаос и военна несигурност Европа просто не може да си позволи да даде приоритет на разпространението на демокрацията пред тези императиви. Преобладаващата ѝ грижа е да запази Турция – основен производител на оръжие, търговски партньор и член на НАТО – на своя страна.

В същото време във Вашингтон Ердоган получи само похвали от "главния изпълнителен директор по хаоса". Тръмп вижда в него сродна душа, от чието сътрудничество се нуждае по отношение на Сирия, Русия и Иран. Разговаряйки с израелския премиер Бенямин Нетаняху в Белия дом в понеделник, американският президент говори за чудесните си отношения с турския лидер и за това колко умен е бил той, че е „поел“ Сирия. Нито дума за Имамоглу.

Основната опозиционна партия в Турция дори обвини Ердоган – без да предлага доказателства – че е поискал разрешение от САЩ, преди да извърши ареста. В същото време министърът на финансите Мехмет Шимшек заяви в интервю за Financial Times във вторник, че вижда положителни страни за отслабената турска икономика в глобалната търговска война на Тръмп.

Нетаняху е друг добър пример, смята Чемпиън и допълва: "Човек би си помислил, че той ще се опита да не привлича внимание предвид приноса му за грандиозния провал в областта на сигурността, който позволи на „Хамас“ да извърши най-опустошителното нападение срещу евреи след Холокоста на 7 октомври 2023 г.". Оттогава насам това се усложни от неуспеха му да върне всички заложници или да унищожи „Хамас“, както обеща, след война, продължаваща година и половина.

Освен това той е изправен пред множество разследвания и съдебни дела – у дома за измами и изтичане на информация за сигурността, а в Хага – за военни престъпления. Той се опитва да уволни главния прокурор на Израел и главния представител по вътрешната сигурност – и двамата по очевидни користни причини. Върховният съд на Израел започна изслушвания във вторник по въпроса дали да подкрепи тези съдебни ограничения, или да позволи на правителството да уволни шефа на вътрешното разузнаване, отговорен за разследването на съветниците на Нетаняху във връзка с изтичането на информация.

И все пак министър-председателят на Израел никак не бива укоряван, се казва още в коментара на Марк Чемпиън. Наскоро Нетаняху прекрати договореното от САЩ прекратяване на огъня в Газа, за да поднови войната с по-амбициозната цел за създаване на т.нар. буферни зони. Той също така блокира достъпа на хуманитарна помощ и призова палестинците да „направят свободен избор да отидат, където искат“, от територията, която той прави необитаема.

Въпреки това Нетаняху бе първият лидер на посещение във Вашингтон, откакто Тръмп започна търговската си война със света. Той бе гостоприемно приет и в Будапеща преди това. Министър-председателят на Унгария Виктор Орбан реши не само да пренебрегне заповедта на Международния наказателен съд за ареста на Нетаняху, но и да обяви, че страната му ще напусне юрисдикцията на международния съд.

Самият Орбан току-що започна кампания за премахване на „буболечките“, които му се противопоставят, включително нестопански организации като антикорупционната група Transparency International и каквото е останало от независимите унгарски медии. Подобно на Ердоган, той е напреднал много повече в премахването на съдебните ограничения върху властта си, отколкото Тръмп или Нетаняху. И се възползва от възможността да прави още повече.

Миналия месец той представи нов закон за ЛГБТК+, който ще направи гей парадите незаконни. Това вероятно ще срещне по-малка международна съпротива, отколкото преди напускането на посланик Дейвид Пресман, американски дипломат в еднополов брак, който беше яростен критик на Орбан по време на управлението на Байдън.

Междувременно на руския президент Владимир Путин продължава да му се разминава от новата администрация на САЩ, включително по отношение на митата. Това е нещо, което Израел, Украйна, съюзниците, с които САЩ вече имат търговски излишък, и дори пингвините от необитаемите австралийски острови Хърд и Макдоналд не успяха да постигнат.

В цялата тази победа на утвърдените и зараждащи се автократи обаче има една сериозна уговорка. Русия например все още може да бъде основният бенефициент от решението на Тръмп да разруши световния ред, ръководен от САЩ, но не е ясно как ще реагира изключително сметкаджийският лидер на Америка на продължаващото игнориране на усилията му за прекратяване на войната в Украйна. В същото време Нетаняху получи ценна среща в Овалния кабинет, но и той трябваше да се кланя по отношение на митата, подобно на придворен лидер, който се кланя пред императора от династията Мин в Пекин.

Ключовото тук е, че един нов международен ред, какъвто желаят хора като Путин, Нетаняху и Орбан – такъв без правила и институции, които да ограничават техните правомощия или да регулират въпросите на търговията и войната – по дефиниция е свят на конкуриращи се национализми.

Засега все по-големият брой световни лидери от популистката десница са обединени помежду си, а в по-голямата си част и с Тръмп, в противопоставянето си на стария „либерален световен ред“, създаден от САЩ след Втората световна война. Но те трябва да внимават какво си пожелават. Когато този общ либерален враг изчезне, ще се окаже, че те са във все по-голямо противоречие помежду си.

Просто попитайте Пиер Поалиевр, лидер на Консервативната партия на Канада. Допреди няколко седмици посланието му за намаляване на данъците и „Канада на първо място“ изглеждаше печелившо и му осигуряваше постоянна преднина от 10 пр.п. в проучванията на общественото мнение преди изборите по-късно този месец. Сега той изостава, тъй като поддръжниците му се разбягват, притеснени, че този двойник на MAGA може да не е човекът, който да се изправи срещу новата, сурова, националистическа заплаха в съседство.