Промяната на световния ред подкрепя държавите между множеството полюси

Ако изобщо е останало някакво съмнение, еднополюсният момент на САЩ е приключил. На 30 януари новоизбраният държавен секретар на САЩ Марко Рубио определи трите десетилетия на страната като единствен арбитър по глобалните дела като „аномалия“.

Две седмици по-късно министърът на отбраната Пийт Хегсет обясни ясно новата динамика, като описа Китай като „равнопоставен конкурент“ и се обърна към останалите членки на НАТО, че САЩ трябва оттук нататък да се съсредоточат върху възпирането на новия си съперник, пише Ройтерс.

Инвазията на Русия в Украйна, конфликтите в Близкия изток и настояването на САЩ съюзниците им от Канада до Панама да отхвърлят китайското проникване са симптоми на нов, фундаментално биполярен световен ред, пише още в анализа. Общите мита на президента на САЩ Доналд Тръмп, които той обяви в сряда, допълнително подчертават промяната.

Разпределението на международните инвестиции обаче остава впечатляващо несъответстващо на тази епохална геополитическа промяна. През последното десетилетие и половина американските капиталови пазари са единствената голяма игра. Към декември 2024 г. нетната чуждестранна собственост върху активи в САЩ достига исторически връх от малко над 26 млрд. долара, или почти 90% от БВП на САЩ, според Бюрото за икономически анализи на страната.

Американският фондов пазар е толкова огромен – и високо ценен, че представлява почти три четвърти от световния индекс MSCI на развитите пазари на акции. Три компании – Apple, Nvidia и Microsoft, представляват по-висок дял от индекса MSCI ACWI на глобалните акции от целия фондов пазар в Обединеното кралство. Поне що се отнася до инвестирането, сякаш американският еднополюсен момент никога не е свършвал.

Крайният резултат от това всемогъщо прекъсване е перспективата за смяна на поколенията в разпределението на активите, тъй като инвеститорите се стремят да пренасочат своите портфейли към новата геополитическа реалност. Къде обаче трябва да преразпределят капитала си – на този въпрос няма лесен отговор.

От една страна, наборът от възможности е по-голям от всякога. За разлика от първоначалната Студена война, три десетилетия на глобализация означават, че инвеститорите днес имат достъп до големи, ликвидни финансови пазари от всички страни на новите стратегически разделения. От друга страна, новият световен безпорядък всеобхватно увеличава глобалния инвестиционен риск. Публичните финанси са напрегнати заради безброй нови стресове, търговията и финансите са изправени пред драматични нови сътресения, а капиталовите потоци претърпяват резки корекции.

Една завладяваща категория инвестиционни дестинации могат да се нарекат „междинни“. Това са онези големи нововъзникващи пазари, които съчетават инвестиционни финансови пазари с икономическа и геополитическа тежест, за да избегнат цялостно изравняване със САЩ или Китай.

Инвеститорите несъмнено нямат съгласие кои точно юрисдикции отговарят на тези два критерия. Най-малко сред тях са Бразилия, Турция, Южна Африка, страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, Индия и Индонезия. Дори само тази междинна група е твърде голяма, за да бъде игнорирана. Тя представлява колективно повече от една четвърт от населението в трудоспособна възраст в света, близо една пета от световния БВП, измерен по паритет на покупателната способност, малко под една шеста от глобалния активен военен персонал и около една десета от разходите за световната търговия и отбрана.

Междувременно тезата, че стратегическият неутралитет може да донесе осезаеми икономически предимства, има исторически прецедент, който я подкрепя. През 1961 г. лидерите на 25 развиващи се страни основават Движението на необвързаните (NAM) с изричното намерение да запазят автономията в търговията, технологиите и финансовите отношения с двете суперсили от Студената война. През следващите две десетилетия тази стратегия им се отплати. Ръстът на доходите на глава от населението в тези държави значително надминава средния за света.

Водещите членки, които увеличиха максимално възможността да вземат заеми от и да търгуват както с изтока, така и със запада, отчетоха още по-големи ползи. Икономиките на Египет, някогашна Югославия и Индонезия нарастваха със среден годишен темп от, съответно, 6%, 5,7% и 5,4% годишно в продължение на 20 години.

В днешната ера на много по-интегрирана глобална търговия и капиталови пазари ползите от добрите отношения с двете световни суперсили несъмнено ще са още по-големи. Предимствата ще могат да се видят във финансови центрове като Дубай и Сингапур – градове на бум, примамващи международни банкери от Лондон и Ню Йорк, и държави като Казахстан, които са се превърнали в оживени центрове на търговията изток-запад.

Играта на посредник в глобална икономика, 10 пъти по-голяма от тази в дните на оригиналния NAM, е поне 10 пъти по-ценна, пише Ройтерс. Геополитическият арбитраж е този, който ще отключи устойчивостта и рентабилността в новата Студена война.

Все пак, докато необвързаността обслужваше много добре по времето на първоначалния NAM през 60-те и 70-те години на XX век, представянето на членките на тази общност през 80-те години не е толкова впечатляващо. Между 1981 и 1991 г. ръстът на доходите на глава от населението на групата започна да изостава от конкурентите в западния и източния блок. В Югославия, която се радваше на най-либералния достъп до търговия и финансиране от двете страни, доходът на глава от населението даже се сви.

Оказва се, че независимостта, предоставена от това да бъдеш незаменим и за двете страни в един поляризиран свят, може лесно да премине в политическа недисциплинираност. Това е предупредителна история за инвеститорите, привлечени от днешните междинни държави.

Между 2000 г. и 2014 г. Саудитска Арабия отчете среден фискален излишък от близо 8% от БВП. През последното десетилетие екстравагантни инвестиционни проекти, като NEOM на стойност 500 млрд. долара, превърнаха това в среден годишен дефицит от 6% от БВП. Миналия месец основният съперник на турския президент Тайип Ердоган – кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, беше задържан по обвинения в корупция, което изпрати финансовите пазари на страната в свободно падане.

Разпадането на еднополюсния световен ред може да означава, че ценните външни ограничения върху управлението и публичните финанси също ще се изпарят.

Най-голямата заплаха за наддаването на междинните участници за дял от предстоящото преконфигуриране на глобалните капиталови потоци обаче идва от съвсем различна посока. Най-ярката разлика между първоначалната Студена война и последния сблъсък на суперсили е внезапното отхвърляне на САЩ на дългогодишните им съюзници в Европа, Северна Америка и Азия.

Това повдига очевидна възможност. Може би истинските победители от ситуацията сега са по-близо до дома, отколкото си мислят инвеститорите от развития пазар. Инвестиционните дестинации, които предлагат най-голямата възможност за геополитически арбитраж от несинхронизираните еднополюсни пазари на САЩ, са тези в Европа, както и Канада и Япония.