Марк Мили: Украинската контраофанзива напредва по-бавно от очакванията

Украинската контраофанзива се развива по-бавно от очакванията, но напредва уверено, каза председателят на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ ген. Марк Мили, цитиран от Ройтерс.

„Контраофанзивата напредва уверено и целенасочено, проправяйки си път през много сложни минни полета…, 500 м на ден, 1000 м на ден, 2000 м на ден“, каза Мили и допълни, че не е изненадан от по-бавния напредък в сравнение с прогнозите на някои хора и компютри.

„Войната на хартия и истинската война са две различни неща. В реалната война умират реални хора, на тези фронтови линии има реални хора и реални хора пътуват в транспортните средства. Реални тела са разкъсвани от взривовете“, каза още той.

„Както казах всичко това ще отнеме шест, осем, десет седмици, ще бъде много трудно. Ще бъде много дълго и много, много кърваво. Никой не трябва да си прави илюзии“, предупреди Мили.

Миналата седмица украинският президент Володимир Зеленски заяви, че контраофанзивата върви „по-бавно от желаното“, без да разкрива подробности. Украйна твърди, че си е върнала няколко села при операциите, които са освободили 130 кв. км на юг, но това е малък процент от териториите, завладени от Русия.

В петък Зеленски заяви, че силите му напредват „във всички направления на активните ни операции“, а заместник-министърът на отбраната Хана Маляр каза, че армията „напредва по план“ и че контраофанзивата трябва да се оценява с оглед на „много различни военни задачи“.

Ройтерс не е могла да удостовери данните за положението на бойното поле. Русия, която започна пълномащабното си нашествие в съседната страна през февруари 2022 г., не признава твърденията на Украйна за отвоювани територии и твърди, че украинските сили понасят тежки загуби.

Зеленски беше цитиран да казва, че Украйна иска да покаже резултати преди срещата на високо равнище на НАТО на 11 юли в Литва, на която Киев се надява да получи покана за започване на процеса по присъединяване към Алианса, но не на всяка цена.

„Преди срещата трябва да покажем резултати“, заяви Зеленски в интервю за испански медии в Киев, цитиран от испанската национална телевизия RTVE. „Но всеки километър коства човешки животи“, допълни той.

Зеленски призна, че плановете за контраофанзива са се забавили през последните месеци. „Спряхме, защото не можехме да постигнем напредък. Напредването означаваше да загубим хора, а нямахме артилерия“, допълни той.

Украинският президент каза още, цитиран от RTVE, че Украйна е „много предпазлива в това отношение“ и че той би избрал контраофанзивата да продължи по-дълго, ако това означава загуба на по-малко хора. „Между времето и хората, хората са най-важни“, допълни Зеленски.

Той говори в деня, когато нареди на висшите военни командири да укрепят северния военен сектор след пристигането на лидера на руската частна военна компания „Вагнер“ Евгений Пригожин в Беларус съгласно сделка, договорена от президента Александър Лукашенко. Тя сложи край на бунта на наемниците му в Русия.

„Вагнер“ може да установи нова база в празна военна база близо до град Асиповичи, на около 90 км от беларуската столица Минск, съобщиха руски медии.

Зеленски заяви, че положението на другите фронтови линии, доставките на артилерийски оръжия и снаряди и напредването на украинските войски срещу руските сили са били обсъдени на среща с военни командири в петък.

„Украйна се бори за живота си“, заяви Мили във Вашингтон. „Оказваме ѝ възможно най-голяма подкрепа. Но в крайна сметка украинските войници воюват през минни полета и в окопи“ срещу много по-голямата армия на Русия.

Лукашенко: Руските ядрени оръжия в Беларус никога няма да бъдат използвани

Беларуският президент Александър Лукашенко, най-ревностният съюзник на Кремъл във войната му в Украйна, изрази увереност, че руските тактически ядрени оръжия, разположени в страната му, никога няма да бъдат използвани, предава Ройтерс.

По-рано Лукашенко и руският президент Владимир Путин признаха, че в Беларус са пристигнали някои тактически оръжия и че до края на годината там ще бъдат разположени и останалите.

В обръщение по повод националния празник на бившата съветска република беларуският президент заяви, че разполагането на оръжията в Беларус било най-категоричната му инициатива.

„Колкото повече живеем, толкова повече се убеждаваме, че те (оръжията) трябва да се съхраняват на сигурно място в Беларус“, каза Лукашенко на събрание в голяма зала, предавано онлайн от държавната осведомителна агенция БелТА. Много от присъстващите развяваха червено-зелените национални знамена.

„Уверен съм, че никога няма да се наложи да ги използваме, докато са тук, и че врагът няма да стъпи на наша земя, докато разполагаме с тях“, допълни Лукашенко.

Беларуският президент, подобно на Русия, многократно е обвинявал западните държави, че се опитват да унищожат страната му и твърди, че разполагането на ядрени оръжия е необходимо за възпиране на потенциални агресори.

Миналия месец Лукашенко каза, че част от оръжията вече са в Беларус и намекна, че няма да се поколебае да ги използва, ако е необходимо, но подчерта, че за това ще са необходими консултации с Русия.

Руският заместник-външен министър Сергей Рябков заяви в петък, че разполагането на оръжията не нарушава Договора за неразпространение на ядрени оръжия от 1968 г., тъй като Русия запазва контрол над тях. Той допълни пред руската осведомителна агенция ТАСС, че Русия е била „принудена“ да разположи оръжията.

Междувременно ръководителят на Националното бюро за сигурност на съседна Полша Яцек Шевера заяви, че бойците на „Вагнер“, които се установиха в Беларус, може да използват мигранти от Африка и други страни, за да дестабилизират Централна и Източна Европа.

В интервю за Financial Times Шевера припомни сблъсъци на беларуската граница през 2021 г., когато мигранти се опитаха да влязат в Полша, която обвини Лукашенко, че ги насърчава да преминат в страната.