САЩ са най-голямата ядрена сила в Европа, но могат ли европейците още да разчитат на тях?

Две седмици след началото на пълномащабната война в Украйна - през март 2022 година, френският президент Еманюел Макрон поема по пътя към своя ядрен бункер на 20 етажа под земята в Париж, разказва The Wall Street Journal, позававайки се на свои източници. Нощта е ясна и френските военни изчакват руски разузнавателен сателит да премине през точно определено летище, за да са сигурни, че сигналът от учението "Покер" ще достигне където трябва.

Дадена е команда и изтребители Rafale излитат, носещи макети на оръжия и симулиращи нападение - част от пантомима с висок залог, наречена "ядрена сигнализация".

Тази рядка демонстрация на Париж е в отговор на Кремъл, който няколко дни по-рано съвсем явно отправи своя сигнал към Запада, слагайки в бойна готовност част от ядрения си арсенал, пише още WSJ.

"Ние също сме ядрена сила", заяви години по-късно Макрон в отговор на друга ядрена заплаха, идваща от Москва. През няколко месеца от началото на войната Париж разиграва учението "Покер" пред Русия.

От държавите с ядрено оръжие само Франция и Великобритания са в Европа. Всъщност САЩ е най-голямата ядрена сила на континента, разположила арсенал в Германия, Италия, Нидерландия, Белгия и Турция, всички съюзници в НАТО. Американските ядрени ракети в Европа са под пълния контрол на САЩ, превозват се само от американски самолети, управлявани от американски пилоти и екипаж, под командването на САЩ. Във време на война те могат да бъдат предоставени на разположение на НАТО за неядрените съюзници.

Но с последните действия, идващи от Белия дом - най-вече временно спряната помощ за Украйна и антагонистичните настроения срещу Европа, лидерите започнаха да се съмняват дали ще могат да разчитат на американската подкрепа в случай на нужда.

И в Европа се заговори за "споделяне на ядрения чадър" - теза, подхваната от сочения за следващ канцлер на Германия Фридрих Мерц. Според WSJ Мерц и Макрон са разговаряли поне три пъти след избирането на Доналд Тръмп през ноември 2024 година.

В началото на март френският президент се обърна с изявление към нацията, предупреждавайки хората да бъдат готови, че ще трябва да разчитат все повече на себе си, а не на Вашингтон, включително и по отношение на отбраната. Макрон беше категоричен, че френското ядрено куфарче винаги е било и ще бъде в ръцете на френския президент, намеквайки, че Франция е една от страните с ядрен арсенал, която самостоятелно управлява своите 290 ядрени бойни глави, както и произвежда пълния набор от компонентите за тях.

Създаването на европейски "ядрен чадър" не е никак лека задача, коментират анализатори. Системата в Европа всъщност е разработена отпреди десетилетия, по време на Студената война, и се базира на предположението ,че САЩ и НАТО ще си сътрудничат и европейският ядрен арсенал е предвиден до голяма степен като подкрепа на американския в Европа.

Да разчита само на френските и британските възможности за Европа би било скъпо, отнемащо време и технически усилия, деликатно съгласувано с международните договори и събразяване с евентуални нови реалности и играчи на полето - Иран и Северна Корея.

Досега от Белия дом не дават индикация, че ще си приберат ядрения арсенал от Европа - заявките и на президента Тръмп, и на неговия министър на отбраната Пит Хегсет са, че съюзниците трябва да поемат по-голяма отговорност за своята "конвенционална сигурност", което означава неядрено въоръжаване.

При пристигането на Хегсет в Европа през февруари два бомбардировача Б-52 долетяха за учения на континента. Хубаво е да видиш тези самолети в небето си, но това само по себе си не е "ядрено сдържане", казва Мина Ейлендър, анализатор в британския мозъчен тръст Chatham House. За нея водещото е политиката на президента на САЩ.

Европейските държави не искат да се отказват от американския ядрен чадър, но се оглеждат за алтернативи. Полският президет Анджей Дуда например отбеляза, че всеки ядрен чадър е добър за полската сигурност, а сътрудничеството с Франция - съюзник и в НАТО, и в ЕС, е "абсолютно задължително и естествено". В Дания  споделят същото становище.

Предложението на Макрон за споделяне на ядреното оръжие все още не се приема много сериозно, смятат обаче френски военни експерти.

Великобритания не направи същото предложение към европейските си съюзници. Тя е третата държава в света, създала ядрено оръжие след САЩ и СССР. Но оттогава губи инерция и в момента има най-малкия арсенал сред "ядрената петорка"- 250 ядрени бойни глави, и само четири подводници, които са носители на ядрени ракети. Нещо повече - последните тестове, които извърши, са неуспешни.

Сътрудничество със САЩ всъщност ще помогне на Лондон да модернизира арсенала си възможно най-евтино и ефективно, още повече, че разчита и на американски балистични ракети, които са носители на ядрените бойни глави.

Бивши служители в Министерството на отбраната на САЩ посочват пред WSJ, че не само британският, но и френският ядрен арсенал се нуждаят от милиарди долари, за да бъдат надградени, ако Европа реши да разчита на свой ядрен чадър, приличащ на американския. Други експерти обаче смятат, че обединени ракетите в Европа ще бъдат достатъчно за сдържане на атаки.

Реално никога не е било ясно дали САЩ би отговорил на ядрен удар към Европа, защото той би означавал и ответен удар по територията на САЩ. По-скоро Париж би отговорил на атака по Варшава, защото Европа така или иначе би била засегната от ядреното замърсяване. В момента страховете, че Вашингтон няма да защити Европа не само при ядрена заплаха, са по-големи от всякога.