Има ли кой да подаде ръка на търсещата сигурност Украйна? Франция може да даде отговор

Гаранции за сигурност е фразата, която украинският президент Володимир Зеленски повтори няколко пъти в Белия дом в края на миналата седмица и която остана нечута от американския президент Доналд Тръмп, пише CNN. Въпросът сега е ще има ли кой да го чуе в Европа. В Брюксел по-късно днес (6 март) започва Европейски съвет, определян от председателя Антониу Коща като исторически.

"Ние можем да гарантираме мира и сигурността и в Украйна, и в Европа само като останем силни в ЕС и положим най-голямото усилие за отбраната ни, правено някога", написа той в социалната мрежа Х, призовавайки да "превърнем принципите си в действия". Очакванията са украинският президент Володимир Зеленски да участва в срещата.

Европейската комисия предложи план разходите за отбрана да не бъдат част от Пакта за стабилност, тоест да не водят до процедури за свръхдефицит от страна на Брюксел, както за мобилизиране на 800 млрд. евро за военни покупки през следващите години.

Мирът не може да бъде капитулацията на Украйна

Мирът не може да бъде капитулацията на Украйна и не може да се разчита на думата на руския президент Владимир Путин, каза френският президент Еманюел Макрон в обръщение към нацията. Той предупреди, че Русия е заплаха за Франция и Европа, за демократичните ценности, отбелязвайки, че вече е превърнала войната в Украйна в глобален конфликт, привличайки войници от Северна Корея и използвайки оръжия от Иран и други режими.

Москва разделя западното общество с агресивни атаки през социалните мрежи, опитва да манипулира изборите в Румъния и Молдова и извършва кибератаки срещу институции и болници, каза Макрон.

"Ако една страна може безнаказано да нахлуе в своя съсед в Европа, то никой вече не може да бъде сигурен в нищо", посочи той и допълни, че САЩ променят позициите си към войната в Украйна. От неговите думи става ясно, че продължава да се надява на подкрепата на САЩ, но и трябва да се подготвим те да се изтеглят, предупреждавайки, че американският президет Доналд Тръмп може скоро да реши да наложи мита на европейски стоки, както го направи вече с други близки страни - Канада и Мексико.

Ядрена защита за Европа

Еманюел Макрон даде и реално изражение за защита на своите европейски съюзници - чрез т.нар. "ядрено сдържане". Още преди дни очакваният нов канцлер на Германия Фридрих Мерц поиска от Франция подкрепа за сигурността при коментарите на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс, че може да изтегли американските войници от страната.

"Реших да започна стратегически дебат за защита на нашите съюзници на европейския континент чрез нашето възпиране", каза Макрон и допълни, че френското ядрено оръжие винаги е било "суверенно от началото до края" и ще остане в ръцете на френския президент.

Великобритания също е ядрена сила и британският премиер Киър Стармър на няколко пъти беше категоричен, че застава зад защитата на Украйна и Европа, но ядреното оръжие на Лондон е по-скоро част от архитектурата на НАТО.

Макрон анонсира, че през следващите дни в Париж ще бъде проведена среща на началниците на щабове на страните, които желаят да се включат в защитата на Украйна и допълни, че може да се наложи изпращането на миротворци, но само след прекратяване на огъня, които да следят спазва ли се примирието.

Великобритания също има готовност да изпрати войници в Украйна, както и да защити небето на страната.

САЩ принуждават Украйна да се съгласи с техните условия за мир

Украйна е спряла да получава разузнавателни данни по част от каналите и военна помощ от САЩ, съобщават различни медии, позовавайки се на свои източници в американските институции. Институтът за изучаване на войната (ISW) обръща внимание, че официално изявление и обяснение за това няма, но припомня, че на 4 март говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви изрично, че САЩ предоставят сателитни и разузнавателни данни, които Киев използва за удари срещи Русия.

Критични за Украйна са данните за движението на тактическата бойна авиация на Русия, използвани от системите за ранно предупреждение, а по отношение на военните доставки - ракетите за системите за противовъздушна отбрана. Опасенията са, че боеприпасите за Patriot например ще стигат само за няколко седмици. Има данни, че спирането на част от каналите правят неизползваеми системите за залпов огън HIMARS, които бяха едно от първите оръжия, които САЩ предаде на Украйна през лятото на 2022 година и помогна да бъдат върнати част от окупираните територии.

Оценката на ISW сочи, че липсата на информацията от САЩ блокира способността на Украйна да се защитава, както и да нанася удари в тила. Анализаторите напомнят, че благодарение на такива атаки украинските военни намаляват доставките на артилерия и ограничават ударите с авиационни бомби и ракети по своя територия.

В Кремъл пък заявиха, че ще се възползват от оттеглянето на САЩ за увеличаване на действията на бойното поле и превземане на нови територии.

В своето вечерно обръщение за 1106-ия ден от началото на пълномащабната война украинският президент Володимир Зеленски анонсира, че началникът на кабинета му Андрий Ермак е разговарял със съветника за национална сигурност в Белия дом Майк Уолц, уговаряйки нова среща на екипите през следващата седмица. 

Преди речта на Тръмп в конгреса Зеленски изпрати своето виждане за прекратяване на огъня - подкрепеното от Франция и Великобритания "частично примирие" по въздух и море, тоест забрана за използване на ракети, дронове и бомби по енергийни съоръжения и цивилна инфраструктура, но без прекратяване на бойните действия на фронтовата линия, тъй като трудно би се контролирало изпълнението. Тръмп отбеляза, че е получил писмото, но не даде индикация какво следва.

Русия удари с ракета хотел в Кривий Рих

След ракетната атака в Одеса вечерта срещу 5 март, предизвикала големи разрушения и прекъсване на електроснабдяването и топлоподаването на града, руска ракета разруши пететажен хотел в родния град на Зеленски Кривий Рих. При удара са убити трима души и са ранени 31 души, сред които и деца. Местните власти съобщиха още за поражения по жилищни сгради, училище и детска градина, намиращи се в близост до сградата на хотела. 

ВВС на Украйна съобщава и за поредна нощ с удари с дронове по цялата територия на страната, както и активизиране на руската авиация и опасност от атаки с авиационни бомби в приграничните области и градовете до фронтовата линия. Изстреляни са 112 дрона, от които със системите за ПВО са унищожени 68, а 43 са неутрализирани без последствия. Русия е изстреляла и две балистични ракети "Искандер - М" или техния севернокорейски еквивалент KN-23, сочат още данните. Поражения от нощната атака има в Харковска, Сумска, Одеска и Днипропетровска област.

Харков и Запорожие остават под заплаха от управляеми авиационни бомби.

Боевете се фокусират в няколко направления

Сводката на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна сочи, че атаките се фокусират в няколко точки на бойното поле. Увеличава се натискът на руските сили в Курска област и са регистрирани 27 бойни действия, но без сериозен напредък. Русия е използвала и 46 управляеми авиационни бомби по позиции в областта.

На бойното поле в Украйна се увеличават бойните действия за Торецк, като и двете страни записват успехи. Украинските военни успяха да изтласкат руснаците от части от града, а руснаците се прегрупираха и отново нападат, използвайки бъгита, мотори и цивилни автомобили за придвижване. Регистрираните атаки за 5 март са 21.

Интензивни са битките за Покровск и геолокализирани данни също показват напредък на украинските части в защита на града. Темпото на руснаците спадна и според оценките на украински анализатори причината са големите загуби в жива сила. В това направление са записани 18 атаки.

Като цяло ВСУ съобщава за 107 бойни сблъсъка през миналото денонощие. Русия е извършила 85 въздушни атаки със 121 управляеми авиационни бомби и над 4000 артилерийски обстрела.

България и Украйна произвеждат заедно дронове

Българският военен холдинг "Терем" произвежда дронове съвместно с частната украиска компания Rarog Airspace, казва военният министър Атанас Запрянов в писмен отговор на депутатски въпрос. Производството е започнало още през миналия май.

През 2024 година Украйна е произвела повече от 1,5 млн. дрона, които допринасят за покриване на дефицита на артилерийски снаряди, от който страда украинската армия още от началото на войната. Голяма част от производството е в Украйна и се развива от малки частни компании, включително и стартъпи, за да бъде избегната бюрокрацията.

Голяма част от това производство се финансира от съюзниците на Украйна чрез т.нар. "датски модел".

В социалната мреха Х Водимир Зеленски написа късно снощи, че е разговарял с българския премиер Росен Желязков, информирал го е за последните си срещи и разговорите в Лондон през уикенда и благодари за подкрепата.