Кризисен фонд за 430 млрд. евро може да стане достъпен за финансиране на отбраната в ЕС

Европейски кризисен фонд с ресурс от над 430 млрд. евро би могъл да предоставя заеми на държави за финансиране на разходи за отбрана, заяви в интервю за Ройтерс управляващият директор на Европейски механизъм за стабилност (ESM) Пиер Граменя, цитиран от БТА. Изявлението е дадено на фона на усилията на Европейския съюз да засили военния си капацитет в условията на нарастващи геополитически рискове.

Граменя посочи, че механизмът разполага с инструменти за предоставяне на кредитни линии за отбрана и че подобни заеми няма да бъдат обвързани със строги икономически реформи, каквито традиционно се изискват при финансова помощ от фонда. По думите му това цели да се избегне стигмата, която често съпътства използването на механизма за стабилност.

„В тези времена на геополитически сътресения, които доведоха до по-високи разходи за отбрана за всички страни, трябва да използваме пълния потенциал на Европейския механизъм за стабилност“, каза Граменя.

Той подчерта, че кредитните линии биха били насочени основно към държави с добро фискално състояние, но с ограничени бюджети заради натиска от други разходи. Според него това е особено важно за по-малките страни от еврозоната.

„Имаме инструменти“, каза той. „В интерес на Европа е да се използва пълния им потенциал.“

„Очевидно е, че отношенията между Европа и САЩ стават все по-нестабилни“, добави той.

Подобна промяна в ролята на фонда би имала и символично значение, тъй като механизмът беше създаден по време на дълговата криза в еврозоната с цел стабилизиране на националните икономики, банковия сектор и общата валута.

По данни на Ройтерс всяка подобна финансова подкрепа ще изисква одобрението на всички 21 държави от еврозоната, които участват в механизма. Само страни от еврозоната биха могли да се възползват от заемите, което изключва държави членки на ЕС, които не използват общата валута, като Полша.

Европейският механизъм за стабилност към момента не включва изрично финансирането на отбрана в своя мандат. Всяка промяна в тази насока би изисквала съгласието на страните членки, сред които има и военно неутрални държави като Австрия, Кипър, Малта и Ирландия.