САЩ мълчат за удари по американския бизнес в Украйна, Киев плаща цената на примирието

САЩ не реагират на съобщенията за целенасочени удари по американския бизнес в Украйна, а самите компании не съобщават за тях, за да не предизвикат паника сред инвеститорите си и застрахователните компании, пише The New York Times. Изданието е верифицирало видео, на което се вижда атака със седем дрона по зърнен терминал на Cargill в рамките на няколко минути през април. Според представители на американските компании от лятото на 2025 година. ударите по техни мощности са се увеличили и са станали целенасочени.

През февруари украинското Министерство на външните работи съобщи за атака по завод на Mondelez в Сумска област, а местните власти в страната отбелязват удари и по обекти на Boeing (офиса на компанията в Киев), на Philip Morris, както и на производителя на битова техника  Flex в Мукачево (в Закарпатието), както и по завод на Coca-Cola в Киевска област.

Според NYT Вашингтон не е реагирал на тези съобщения. От Държавния департамент предупредиха единствено Украйна да се въздържа от удари по Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК), който се намира в близост до петролния терминал в Новоросийск. Той е основен канал за износ на петрол от Казахстан и в него дял има Exxon.

По време на публичния спор в Белия дом през февруари 2025 г. и американският президент Донлад Тръмп, и вицепрезидентът Джей Ди Ванс заявиха, че част от гаранциите за сигурност на Украйна са американските компании, които ще започнат работа там след края на войната. САЩ защитават интересите на своя бизнес, обясниха двамата.

Според украински анализатори причините за тези удари са опитите на Русия да изгони чуждите инвеститори от Украйна.

Украйна плаща "цената на временното примирие"

Русия нанесе един от най-масираните удари по Украйна, продължил повече от денонощие, и според редица военни анализатори това е "цената на временното примирие". ВВС на Украйна съобщи за 892 дрона за денонощие (от 18 часа на 12 май до 18 часа на 13 май), от които са свалени 821. В нощта срещу 14 май (до 7 часа) са изстреляни още 675 дрона, като свалените са 652.  От вечерта на 12 май Русия е изстреляла 1567 дрона по територията на Украйна.

Част от дроновете са изстреляни от територията на Беларус и Молдова (от окупираните части на Приднестровието), заявиха украинските военни.

Масираната атака с дронове беше последвана от ракетни удари, включително и 18 балистични "Искандер - М", 35 крилати ракети Х-101 и три ракети "Кинжал", по Киев, Полтава, както и в западните части на страната. Има данни за атака и в Старокостянтинив с ракети "Кинжал", където според публикации са хангарите на украинските F-16. Сводката на ВВС на Украйна сочи, че са свалени 29 от крилатите ракети и 12 балистични. 

През нощта Русия вдигна няколко МиГ-31, както и по четири Ту-160 и Ту-95. В ранните часове на 14 май Киев отново беше беше подложен на масирана атака с дронове и балистични ракети, продължаваща и до сутринта. Според съобщенията на ВВС крилати ракети атакуват украинската столица от няколко страни. Местните власти съобщават за удар по девететажна сграда - входът е напълно затрупан и се провежда операция по евакуацията на живеещите.

Снимка: ДСНС Украйна

Според съобщенията сред целите са и жп инфраструктура и влакове, атакувани са и енергийни съоръжеия. Има съобщения и за множество попадения по жилищни сгради и гражданска инфраструктура.

Украинският президент Володимир Зеленски в началото на май отказваше да приеме предложенията на Русия за спиране на бойните действия на 8 и 9 май, за Деня на победата, след това се съгласи на искането на американския президент Доналд Тръмп за тридневно примирие (9-11 май) в замяна на обмен на 1000 военнопленници.

Украйна съобщи, че е предала всички необходми списъци и очаква обменът да се осъществи, но досега все още няма такива сигнали.

Унгария привиква руския посланик заради ударите в Закарпатието

Унгария е привикала руския посланик, който да даде обяснения за руската атака в Закарпатието, стана ясно от първата пресконференция на новото правителство на Петер Мадяр. Той остро осъди ударите по Украйна и съобщи, че ще бъде създаден фонд за помощ за пострадалите в Закарпатието - област с етнически унгарци.

Това е първата осъдителна реакция на Будапеща срещу руските атаки от началото на пълномащабната война. Тя идва след смяната на власта - доскорошният премиер Виктор Орбан напуска поста си след четири последователни мандата начело на страната.

Русия е заплаха не само за Украйна, но и за съседните държави и цяла Европа, реагира на съобщението украинският президент Володимир Зеленски.

Украйна предлага съвместна защита на Източна Европа

Преди пълномащабната война Русия поиска връщането на НАТО в границите от 1997 година - "да изостави всички вас, всички нас", коментира украинският президент Володимир Зеленски по време на обръщението си на срещата на "Букурещката деветка" в Румъния. В нея участваха държавите основателки (от бившия социалистически блок) и Скандинавските страни, които са сред най-големите поддръжници и донори на Украйна, както и генералният секретар на НАТО Марк Рюте.

Основната тема на разговорите беше сигурността в Източна Европа и Черноморския регион. България беше представена от посланика си в НАТО Николай Милков.

"Това беше абсолютно недопустим ултиматум, но Русия ще се върне към него, ако има възможност", коментира още Зеленски. Той съобщи, че е обсъдил с Европейската комисия и Европейския съвет сключване на споразумение за въздушна отбрана Drone Deal на ниво ЕС, но също така работи и за двустранни споразумения с отделните страни.

В рамките на двустранни срещи с президентите на Финландия, Литва и Латвия Зеленски обяви за съвместна работа по споразумения Drone Deal, както и че украински специалисти ще консултират своите колеги в Литва и Латвия за въздушна отбрана след няколко инцидента с дронове.

Владимир Путин все още не се е отказал да овладее половин Украйна

Руският президент Владимир Путин не се е отказал от плановете да овладее територията до река Днепър, известна част от Киевска област и Одеса, пише Financial Times, позовавайки се на свои източници, участващи в преговорите за мир. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пък отбеляза преди ден, цитиран от ТАСС, че условие за мирни преговори е изтеглянето не само от Донецка, но и от останалите области, за които Русия претендира, а това са и Луганска, Запорожка и Херсонска област.

Институтът за изучаване на войната (ISW) признава, че вече не е в състояние да прави прогноза кога Русия може да окупира изцяло Донецка област, защото въобще е неясно дали изобщо може да го направи на фона на трудния терен и изработените укрепления от Украйна. Военните анализатори посочват, че първите данни за навлизане на руските войски в покрайнините на Костянтинивка например са от октомври 2025 г. и вече повече от шест месеца след това няма видим напредък.

В същото време Путин е уверен, че войските му ще превземат Донецка област до есента, посочва още FT.

1500 дни Русия опитва да превземе Мала Токмачка

Руската армия опитва 1500 дни да окупира Мала Токмачка - едно от селата в Запорожка област. Според последните данни към 2001 г. в него са живели към 3000 души, след началото на пълномащабната война селото е напълно разрушено, но украинските военни държат своите позиции.

Сводката на Генералния щаб на ВСУ за 1540-ия ден от пълномащабната война (13 май) сочи увеличаване на интензивността в Запорожката област - около Хуляйполе, където са регистрирани 32 атаки. Руски военни кореспонденти съобщават за увеличаване на украинските защитници около Степнохирск, където бяха направени украински пробиви през април.

Най-горещата точка на бойното поле е Покровск с регистрирани 36 атаки. В Костянтинивка се съобщава за 14 атаки, а в Лиманското направление - шест.

Продължава затишието около Словянск, Краматорск и Купянск, където има единични атаки от началото на май. Тези градове са важни точки за отбраната на Донецка област и част от т.нар. Крепостен пояс в областта.

Като цяло на 13 май ВСУ съобщава за увеличаване на интензивността на бойните действия - 241 спрямо 210 ден по-рано. Русия е извършила и 91 въдушни удара с 302 авиационни бомби, както и 3400 артилерийски обстрела по позиции на бойното поле и близките населени места. Използвани са и 9800 fpv-дрона.