Всеки трети блок в Киев носи белези от войната, утвърждаваща независимостта на Украйна

По всеки трети блок в Киев има някакви поражения от пълномащабната война, която се води вече пета година, съобщи в интервю за РБК-Украйна кметът на града Виталий Кличко. Той направи този коментар в навечерието на 35-та годишнина от обявяването на независимостта на Украйна. Киев обяви независимостта си на 24 август 1991 година, с което постави началото на разпада на СССР – официално заявено през декември същата година. Преди да се отдели от съюза, в Украйна се проведе референдум, в който всички области гласуваха за излизането от СССР. Това беше прието от Москва, която призна страната в нейните международно признати днес граници.

Виталий Кличко отбеляза още в своето интервю, че от началото на войната са пострадали 4000 от 12 хил. многоетажни жилищни сгради в столицата. Ударите стават по-чести през 2026 година и белезите от руските ракети и дронове се появяват по 1,5 хил. блока. По данни на местните власти при масираните бомбардировки над града бяха нанесени щети още и по гражданска инфраструктура, социални сгради, включително и най-голямата детска болница в Украйна, промишлени сгради и складови помещения.

През последните месеци Русия атакува масирано Киев и други големи градове, възползвайки се от недостига на зенитни ракети в Украйна. През уикенда беше извършен един от най-масираните обстрели на Одеска област от началото на пълномащабната война насам, а в петък беше ударен търговският център "Сонячна галерия" в Кривий Рих, при който загинаха 16 души, а 140 бяха ранени.

Виталий Кличко коментира още, че украинската столица се готви и за още по-масирани въздушни атаки през зимните месеци - строят се бомбоубежища, укрепват се обекти от критичната инфраструктура, а ще бъдат поставени и мобилни укрития в ключови зони на Киев.

Финландия ще предостави пакет в помощ за украинската ПВО

Финландия ще предостави пакет с помощ за украинските системи за противовъздушна отбрана, анонсира президентът Александър Стуб по време на посещение в Украйна в неделя. Той, заедно със лидерите на останалите скандинавски държави и Прибалтийските републики, участва в отбелязването на Деня на украинския флаг в Киев.

Стуб не посочи какви средства за ПВО може да предостави страната, но отбеляза, че ще удовлетвори "някои критични нужди" на Украйна. След жестокия удар по търговския център в Кривий Рих френският президент Еманюел Макрон също обеща помощ за защита на украинското небе от руските дронове и ракети. Според руски военни анализатори от военния канал в Telegram "Два майора" става въпрос за системи SAMP-T, чиито доставки са договорени, но сега ще бъдат ускорени. Според публикациите обаче тези средства за ПВО не са тествани срещу балистични ракети в реални бойни условия.

От месеци Украйна се опитва да намери зенитни ракети за системите Patriot, но заради недостиг в световен мащаб така и не успява да открие.

През 2026 г. Украйна е получила 264 прехващача за Patriot

Прехващачите за Patriot, които получава Украйна, намаляват непрекъснато, коментира украинският президент Володимир Зеленски по време на разговор с журналисти. Той посочи, че през 2026 година получените ракети са 264 спрямо 675 през 2023 година.

Заради този недостиг Украйна търси алтернативи за унищожаване на балистичните ракети, включително и работата със съюзниците по европейската алтернатива на Patriot – FREYJA, която използва за ракетите и пусковите установки украинските разработки, каза още украинският президент.

По време на посещението на лидерите на скандинавските страни и Прибалтийските републики са били дискутирани още въпроси за съвместното производство на дронове, а Финландия ще обмени опит при изграждане на бомбоубежища.

Украйна е унищожила установка "Искандер – М"

В началото на август Зеленски посочи, че една от целите в дълбокия тил сега са установки за ракетите "Искандер – М". Военни наблюдатели определиха тогава, че това е трудна цел, защото установките са мобилни и използват горски маршрути, за да не бъдат засечени. Пред журналисти в неделя украинският президент анонсира и първия успех – унищожение на установка на територията на Русия, но не даде повече подробности за операцията, определена от украинския военен наблюдател Олександър Коваленко като важна новина на фона на плановете на Русия да увеличи използването на балистични ракети и недостига на зенитни ракети в Украйна.

Коваленко обърна внимание и на системното унищожаване на комплекси С-400 и С-300, които Русия също използва за обстрели по украинските градове. Движението на тези зенитни ракети също има балистична траектория и са трудни за прихващане от системите за ПВО, с които Украйна разполага в момента.

Преди дни Институтът за изучаване на войната (ISW) отбеляза, че има данни, че Русия изгражда нови установки за балистични ракети край украинската граница. Част от тях са получени от Северна Корея. Русия използва и севернокорейските балистични ракети KN-23, за които много военни експерти, включително и руски, отбелязват, че са модифицирани и подобрени с помощта на руските технологии.

Макрон и Стуб лобират пред Мъск за използването на Starlink над Русия

По време на блифинг с медии Зеленски потвърди още,че Украйна е поискала от Илон Мъск да разреши използването на Starlink над Русия, за да бъдат атакувани ракетни установки за балистични ракети. Мъск е отказал, смятайки това за ескалация, въпреки че идеята има подкрепата на президента на САЩ и на европейски лидери, каза още украинският президент.

Френският президент Еманюел Макрон и финландският му колега Александър Стуб са лобирали пред милиардера и според думите на Зеленски от екипа на Мъск сега "постъпват позитивни сигнали".

Отделно Украйна удари с ракети „Фламинго“ водещото предприятие в Русия за ракетно-космическо производство – космическия център „Прогрес“ в Самарска област, с което се ограничават опитите на Русия да създаде собствена мрежа от сателити, с които да конкурира SpaceX.

Русия унищожава икономическия потенциал на Украйна

През уикенда Русия нанесе серии от въздушни удари в прифронтовите региони, съобщава руския канал в Telegram „Рибар“. Под атака беше и завод на Mondelez в Сумска област. Михаил Звинчук посочва, че атаките са част от целта за системно унищожаване на логистиката и икономическата инфраструктура на Украйна.

През юли и август се увеличиха и масираните удари по украинските пристанища, което намали износа на зърнена продукция, атакувани бяха и предприятия от тежката индустрия. Това увеличава зависимостта на Украйна от финансовата помощ от съюзниците, допълва военният наблюдател.

Украйна действително съобщи, че има недостиг от 27 млрд. долара, като част от тях са необходими за покупки на оръжие и боеприпаси.

Украйна също извършва атаки в тила на Русия, за да намали военно-икономическия потенциал на Русия и в нощта срещу 24 август има съобщения за масиран пожар в складове на Ozon в Краснодарския край. С ударите си по пристанището в Новоросийск Украйна ограничи износа и на петрол, и на пшеница (с повече от 50%).

Зеленски: Украйна не е участвала в организацията и взрива на "Северен поток"

Украйна официално не е участвала нито в реализацията, нито в подготовката на взривовете на газопровода "Северен поток", съобщи по време на брифинг в Киев Володимир Зеленски. "Германия много добре знае, че не стоим зад реализацията или подготовката на тази операция", заяви той и посочи, че Киев съдейства на разследването на случая на своите европейски партньори, включително и относно участието на украински граждани в него.

Зеленски уточни, че се водят непрекъснати разговори по този случай със съюзниците.

Газопроводът, свързващ Русия и Германия, беше взривен през есента на 2022 година. Има много версии за операцията, включително и че зад нея стои Русия, за да не се налага изплащането на милиарди евро компенсации на европейските клиенти за намалените доставки на газ от страна на "Газпром" през 2022 година. Тогава Москва се опита да окаже натиск на Европа да прекрати помощта за Украйна.

Според Русия зад взривовете стоят американските и британските служби като част от опитите за натиск към Германия.

Повече от 100 дни продължава периодът с интензивни бойни действия

Фокусът на вниманието постепенно се измества към ефектите от далекобойните удари, които си нанасят двете воюващи страни, но интензивността на боевете на фронтовата линия не намалява вече повече от 100 дни, показват данните на Въоръжените сили на Украйна. На фона на по над 200 битки на денонощие обаче фронтовата линия не се премества съществено.

Сводката за 1642-ия ден от началото на пълномащабната война съобщава за 231 бойни действия спрямо 254 ден по-рано. Русия е извършила още и 95 въздушни удара с 299 авиационни бомби, както и 3100 артилерийски обстрела по обекти на фронтовата линия и близките населени места. Използвани са 10,7 хил. fpv-дрона.

Най-интензивни са боевете за Костянтинивка - 35. Въпреки че руската армия обяви града за напълно окупиран през юли има данни, че той все още е под украински контрол. Продължават и активните бойни действия в Покровското направление (20 атаки), както и в Лиман (14 атаки). Относително затишие има в Словянск и Краматорск, но руски военни анализатори посочват, че позиции в двата града се обстрелват масирано от авиационни бомби.

Русия се фокусира към Словянск

Преди дни руският военен кореспондент Михаил Звинчук, автор на един от големите рускоезични канали в Telegram – „Рибар“, съобщи, че Русия е започнала подготовка на битката за Словянск, но и призна, че вероятно бойните действия за града няма да могат да започнат преди края на 2026 година. 

Според оценката на ISW руската армия действително се фокусира в тази цел на фона и на общите усилия за преодоляване на т.нар. Крепостен пояс, защитаващ последните украински позиции в Донецка област. Според изявления руската армия имаше за цел да премине през защитните съоръжения на областта през лятната офанзива, която е вече към своя край. 

Военните анализатори не смятат, че този регион ще бъде превзет от Русия до края на тази година, ако изобщо Русия успее да окупира цялата Донецка област. Медийни публикации сочат, че Москва отново е дала срок на своите военни окупацията на Донбас – Донецка и Луганска област, до края на тази година.

Според анализите и геолокализираните данни на ISW Русия държи под контрол 79,8% от територията на Донецка област и 99,7% - от Луганска област.

Руският президент Владимир Путин поставя като условие получаването на двете области, за да бъдат прекратени военните действия и провеждане на мирни преговори. Украинското предложение включва прекратяване на бойните действия по линията на съприкосновението и провеждане на преговори за окупираните територии, което обаче се отхвърля от Кремъл.