Консултативният съвет настоя за проверка чии са дроновете, ударили кораби в Черно море

Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) настоява за проверка, която да установи чии са дроновете, потопили един и подпалили втори кораб в икономическата зона на България в Черно море. Инцидентът се случи в ранните часове на 6 октомври.

Президентът Илияна Йотова посочи след заседанието, че в декларацията след заседанието България осъжда ударите по кораби в Черно море и ги определя като "грубо нарушение на международното право", пише БТА.

След приключване на проверката изпълнителната власт ще уведоми обществото за резултатите, посочи Йотова и допълни, че три четвърти от членовете на КСНС са подкрепили общата позиция.

След заседанието съпредседателят на "Да, България" Ивайло Мирчев съобщи, че партията не е подкрепила общата декларация, защото в нея не е предвидено изпращане на нота до руското посолство, осъждаща грубото нарушаване на международното морско право и искане да бъдат поети ясни ангажименти от Русия да няма повече подобни атаки срещу търговски кораби в изключителната икономическа зона на страната.

Според Мирчев на заседанието е станало ясно, че има ясни индикации за руска намеса в потапянето на единия и удрянето на другия кораб в икономическата зона на България. "Не си спомням на масата да имаше хора, които да се съмняват дали дроновете са руски", посочи още той. 

От Европейската комисия (ЕК) съобщиха по-рано днес, че България и Румъния са поискали съдействие от Европейската агенция за морска сигурност (EMSA) за инцидентите в Черно море, при които дронове потопиха два кораба и предизвикаха пожар на трети в последните дни. Агенцията е поела ангажимент да предостави сателитни данни, които да покажат откъде са изстреляни дроновете и да помогнат за разследването. От ЕК допълниха, че следят внимателно случая.

Вчера украинският президент Володимир Зеленски каза в своето традиционно обръщение, че Украйна работи в сътрудничество с Военноморските сили на България и е уточнено, че атаката е извършена от руски дронове.

Съветът се е обединил още около това България спешно да предприеме консултации с Румъния и Турция за общи действия за спиране на атаките по търговски кораби в Черно море и за гарантиране на безопасността на корабоплаването. По-рано днес стана ясно, че президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган е разговарял с руския президент Владимир Путин, за да намерят решение на блокадата, която се случва в Черно море.

Прието е още България да поеме активна роля в преговорите и намирането на консенсус между страните, граничещи с Черно море – Русия, Украйна, България, Румъния, Грузия и Турция – за мораториум върху бойните действия в Черно море и за превръщането му в зона на споделена сигурност, уточни президентът Илияна Йотова.

Темата за Черно море, рисковете, заплахите и решенията за безопасност трябва да бъдат представени на всички европейски формати, в които България участва, и най-вече на предстоящата среща на върха на Европейския съюз на 15 и 16 октомври тази година, посочи още тя. 

България ще предложи на Европейския съюз да бъде разработен рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море като част от стратегическия си подход към Черноморския регион, обяви Илияна Йотова. Тя посочи, че Европейският съюз определя морската сигурност като един от основните стълбове на своята Черноморска стратегия и предвижда създаването на Черноморски хъб за сигурност, но в случая е необходима повече конкретика, която България може да предложи.

Законодателни промени

В рамките на заседанието е постигнато съгласие за продължаване на изпълнението на приетите от Министерския съвет мерки за противодействие на заплахите и е посочено, че е нужен анализ за промени в нормативната уредба, които да подпомогнат изпълнението на тези мерки, обясни още Йотова.

"Най-големите гаранции за нашата сигурност са незабавното прекратяване на огъня и използването на всички политически и дипломатически канали за постигане на мир. България трябва да участва активно в този процес", посочи президентът.

Тя обясни, че членовете на КСНС са се обединили още около продължаване на изпълнението на взетите от изпълнителната власт мерки за противодействие на рисковете и заплахите, усилване на мерките за морска осведоменост чрез използване на безпилотни летателни системи за разузнаване и наблюдение, както и ускоряване на процесите за модернизация на въоръжените сили с цел придобиване на антидрон системи с възможности за кинетично въздействие в тясно сътрудничество с НАТО и Европейския съюз.

Членовете на КСНС са приели още изпълнителната власт да предложи на Народното събрание промени в съществуващата нормативна база за подпомагане на мерките за физическата защита на стратегическите обекти и гарантиране на морската сигурност на страната, както и за поддържане във висока степен на готовност на националната система за търсене и спасяване по море.

Беше прието още България да задейства капацитета си на пълноправен член на Европейския съюз и НАТО, за да изрази твърда позиция и да осигури защитата на сигурността, икономическите и екологичните интереси, както и стабилността на региона, каза Илияна Йотова.

Помощ от НАТО

Чрез дейността на НАТО за повишена бдителност „Източен страж“ съществува възможност за искане от наша страна за увеличаване на приноса на съюзниците към сигурността на Черноморския регион и задействане на възможностите за разполагане на допълнителни средства за въздушно и морско наблюдение, засилване на бреговата и отбранителната система и на антидрон системите в контекста на НАТО за засилено предно присъствие, обясни още държавният глава. По думите ѝ предложенията не нарушават споразуменията от Монтрьо.

Свикването на консултации по член 4 от договора за НАТО на този етап е непродуктивно, тъй като при обсъждането на подобни инциденти е възприет подход те да бъдат разглеждани само в рамките на Северноатлантическия съвет и това няма да доведе до нови мерки, отбеляза още тя.