Възходът на крайната десница заплашва усилията на Европа за превъоръжаване

Нарастващата популярност на крайнодесните партии в цяла Европа поражда опасения в НАТО, че те биха могли да отслабят обществената подкрепа за превъоръжаването и военната помощ за Украйна, докато се засилват рисковете от конфронтация с Русия, пише Politico.

Във Франция, Италия, Белгия, Германия, Полша и Румъния тези партии се стремят да превърнат опасенията на избирателите относно разходите за живот в противопоставяне на помощта за Киев и отхвърляне на по-високи национални бюджети за отбрана и по-голяма роля на ЕС в отбраната - въпреки че всяка партия често има рязко различаващи се мнения по тези въпроси.

Лидерът на френската партия "Национален сбор" Марин льо Пен миналия месец призова за ограничаване на помощта за Украйна, заявявайки: „Финансово не можем да го правим повече“.

Роберто Ваначи, бивш генерал и евродепутат, ръководещ крайнодясната партия „Национално бъдеще“, която все повече се противопоставя на премиера Джорджа Мелони, призова за преосмисляне на разходите за отбрана. „Нека преценим дали тези военни разходи са оправдани: според мен не са, особено във време, когато цените на стоките достигат рекордни нива“, каза той миналата седмица .

Предизвикателството пред водещите партии в Европа е как да запазят подкрепата си за по-високи бюджети за отбрана, дори това да означава конкуренция със социалните помощи и други приоритети.

„Хората са затруднени от нарастващите разходи за живот повсеместно... така че има място за популистка реторика за това колко трябва да подкрепим финансово Украйна или колко трябва да инвестираме в отбрана“, каза Яне Куусела, постоянен секретар в министерството на отбраната на Финландия.

Дилемата се изостря, тъй като няколко големи членове на НАТО, включително Франция, Италия и Полша, са изправени пред избори през 2027 г., когато крайнодесните партии имат реален шанс да дойдат на власт. Много страни също така започват преговори за бюджетите за следващата година.

За НАТО забавянето на разходите би усложнило усилията за постигане на целта на алианса да изразходва 5% от БВП за отбрана и сигурност до 2035 г. Четирима дипломати от НАТО, на които е предоставена анонимност, за да говорят свободно, коментират, че рискът е нарастващ проблем, въпреки че според някои последиците от него може да не са ясни до бюджетния цикъл следващата година.

„Вече сме в ситуация, в която трябва да настигнем“ Русия, казва военен представител на НАТО. „Засега сме на положителна траектория – ако някой затвори кранчето, има риск от загуба на капацитет.“

Обръщане на тенденциите

Очаква се европейските страни и Канада да похарчат 634 млрд. долара за основни отбранителни нужди тази година, което е увеличение с 11% спрямо 2025 г. Но обществената подкрепа има ограничения.

В осем европейски страни средно 46,2% от анкетираните са заявили, че не биха подкрепили по-високи разходи за отбрана, ако това означава по-високи данъци, а 35,5% са „за“, според анкета от август, оценена от European Council on Foreign Relations и споделена с Politico. Повече хора са против увеличаването на данъците за финансиране на военните разходи в Германия, Франция, Италия, Испания и Полша. Анкетираните в Нидерландия, Швеция и Обединеното кралство са по-склонни да приемат по-високи данъци за военни разходи.

Протести срещу по-високите разходи за отбрана се проведоха тази година в Рим, Брюксел и Мадрид, като демонстрантите критикуваха съкращенията във финансирането на болници, университети и социални услуги.

Подкрепата за Украйна също намалява, според вътрешно проучване на НАТО от тази пролет, спадайки от 59% през 2025 г. до 55% тази година, като помощта под формата на смъртоносни оръжия е най-малко популярната форма на подкрепа.

Крайнодесният натиск върху отбраната варират в различните части на Европа и се разделя най-общо на три категории: противопоставяне на военната помощ за Украйна; отхвърляне на отбранителни проекти на ниво ЕС; и критика към разходите за отбрана в по-широк смисъл. И все пак всичко това заплашва да спре усилията на континента за бързо и съвместно превъоръжаване – и да ограничи руската агресия срещу Украйна.

Френската партия „Национален сбор“ и румънската „Алианс за съюза на румънците“ се противопоставят на помощта за Киев. Полската партия „Право и справедливост“ и нидерландската "Партия за свобода" се противопоставят на отбранителни проекти на ниво ЕС. „Алтернатива за Германия“ и италианската „Национално бъдеще“ критикуват увеличените разходи в по-широк смисъл.

Политическите противници на десницата предупреждават, че опозицията играе в ръцете на Кремъл. „Натискът от десницата всъщност не идва отдясно, а до голяма степен от Москва“, казва германският министър на отбраната Борис Писториус. Партии като „Национален сбор“ и „Алтернатива за Германия“ имат дългогодишни връзки с Русия, въпреки че през последните години се опитват да ги прекратят.

Натиск върху разходите за отбрана

Политическият риск варира в различните страни. Льо Пен е фаворит за поста президент на Франция, докато „Алтернатива за Германия“ постигна успехи на регионално ниво, но е малко вероятно скоро да заеме национална позиция.

Крайнодесните завоевания оказват натиск върху центристките партии да защитават по-високите разходи или да обмислят съкращения, за да запазят обществената подкрепа.

„Съществува риск формално проевропейският мейнстрийм в цяла Европа да се окаже твърде плах да харчи... колкото би било необходимо за отбрана“, каза Павел Зерка, старши политически сътрудник в ECFR.

Докато "Националният сбор" на Льо Пен показа, че ще уважи настоящата траектория на Франция за увеличаване на военните разходи, в Италия Мелони миналата седмица предложи да се похарчат 8 милиарда евро по-малко за отбрана от първоначалното предложение на правителството на фона на натиск от крайнодесния ѝ коалиционен партньор - "Лигата". 

„Не можеш да харчиш за оръжия това, което не можеш да похарчиш за пенсии, облекчения за акцизи или сметки за комунални услуги“, каза миналата седмица Клаудио Борги, сенатор от "Лигата".

В Полша президентът Карол Навроцки, подкрепен от дясната партия „Право и справедливост“, се опита, но не успя, да блокира достъпа до близо 44 млрд. евро отбранителни заеми по SAFE на ЕС, заявявайки, че схемата рискува да направи Полша зависима от Брюксел и да натовари бъдещите поколения с дългове.

Натискът за преосмисляне на разходите за отбрана може да затрудни членовете на НАТО да финансират способностите, които според официални лица са необходими за възпиране на Русия, докато столиците започват този месец преговори за определяне на военните планове на алианса, които трябва да бъдат готови до 2029 г.

Забавянето на темпа от страна на по-големи членове като Франция и Италия би имало по-широки последици, тъй като те представляват по-голям дял от инвестициите в отбрана и помощта за Киев, казва един от дипломатите на НАТО.

„Ако по-големите държави спрат да постигат напредък, тогава и НАТО ще спре да постига напредък“, каза дипломатът. „Вие отслабвате НАТО, отслабвате способността на Европа да се защитава и правите Украйна... по-уязвима.“ 

Това би могло да повлияе и на сумата, предназначена за отбрана в следващия дългосрочен бюджет на ЕС, ако преговорите продължат през следващата година, казва Гунтрам Волф, старши сътрудник и анализатор по отбранителна икономика в мозъчния тръст Bruegel.

„Националистите се интересуват само от своята страна, те не искат да работят заедно с други европейски държави“, каза германската депутатка Мари-Агнес Щрак-Цимерман, която председателства комисията по отбрана на Европейския парламент.

/БГНЕС/