Всеки трети човек по света се съмнява в демокрацията, в България – всеки втори

Свободни и честни ли са изборите

53% от хората в световен мащаб смятат, че изборите в тяхната държава са свободни и честни. 42% са на обратното мнение. „Галъп интернешънъл“ измери тези нагласи няколко пъти по различни начини от началото на века. Въпреки някои минимални отклонения няма значителна промяна в годините в нагласите на хората по тази тема.

Изглежда, че хората са убедени повече в честността на изборите, отколкото в демократичността на управлението и зачитането на волята им като цяло. Процедурите според тях са добри, но що се отнася до самата природа на властта, е по-сложно.

На ниво региони и големи нации сега отново хората в Индия (80% са съгласни, че изборите там са свободни и честни) са сред най-удовлетворените по отношение на честността и свободата на изборите, следвани от гражданите на западните части на ЕС (77%). Най-малко удовлетворени от избирателния процес са хората в Близкия Изток (35%), Русия (36%) и Африка (40%).

Хората във Финландия почти единодушно се съгласяват, че изборите в страната им са свободни и честни – 94% от респондентите смятат така. Позитивните отговори са преобладаващи и в Австрия (84%), Германия (82%) и Гана (82%). Най-малко удовлетворени от честността и свободата на изборите в страната им са хората в Нигерия (16%), Ирак (14%) и Босна и Херцеговина (9%).

Доверие към политическия елит

22% от запитаните българи смятат, че като цяло изборите у нас са свободни и честни. 65% изразяват скептицизъм, а около една десета не могат да преценят.

Макар и да не е на дъното на класацията, страната ни е сред най-критичните и по отношение на изборния процес. И на фона на Европейския съюз и на света като цяло, българското общество силно се отличава в критичността си към управлението и провеждането на изборите.

Разбира се, влияние сега може да оказва и текущата ситуация у нас. Но стабилността на подобни нагласи в годините показва по-скоро константна критика и недоверие към политическия елит в страната и механизмите за вземане на политическата власт.

Индексът „Гласът на хората“ отрежда на страната ни категорична позиция в „червената“ част на скалата. Следва да се отбележи, че целта на индекса не е да мери обективни показатели за демократичност (подобен инструмент вероятно би показал различни резултати и съответно друга позиция на страната ни), а да отразява нагласите на хората – или до каква степен хората в нашата страна усещат, че властта е придобита по демократичен начин и се осъществява демократично. В това отношение, оказва се, българите приемат своя демократичен глас като слаб.