Връщат ли централните банки блясъка на златото за сметка на долара?

"Най-вече в Европа инвеститорите продължават да купуват сериозни количества монети, чрез което се изчерпва тяхната наличност в създадените продукти и номинали", посочи тя.

Д-р Валентина Григорова-Генчева уточни, че България определено се вписва в тази европейска тенденция и въпреки че сегашната ситуация не може да се сравнява с миналогодишната, интересът остава "постоянно" силен към кюлчетата и инвестиционните монети.

"Новата инфлационна вълна отново ще подкрепи ценовите нива и търсенето на благородния метал. Но всички тези процеси са пряко свързани с пандемията от Covid-19 - ние сме своеобразни заложници на вируса и напредъкът ни в борбата срещу него би довел до бързо възстановяване и излизане от омагьосания цикъл на дълга, задлъжнялостта и респективно инфлацията", смята тя.

По думите на Григорова-Генчева вече се забелязва по-силен синхрон в движението на златото и среброто - корелация между двата метала, която не се случвала от години.

Тя очаква златото в дългосрочен аспект да играе роля на стабилизатор в на портфолиото на инвеститорите и да балансира срещу акциите. „Но при рязко и бързо възстановяване на американската икономика, това би довело до известна загуба на интерес към златото за сметка на този към акциите", прогнозира експертът.

Григорова-Генчева обаче допусна, че при обратния сценарий в Европа, въпреки всичките трудности, пред които европейските държави са изправени, златото ще е важен инвестиционен инструмент, защото балансира всички други вложения като тези за развитие на производства и бизнеси от различни сфери на икономиката.

В разговора беше засегната и темата за Полската централна банка, чийто гуверньор Адам Глапински представи плановете на институцията да закупи още поне 100 тона злато в следващите няколко години.

"Полша съвсем не е изолиран случай, редица други централни банки предприеха подобни действия - придобиването на нови количества злато е задължително съпътствано с репатрирането на националното злато от други държави", обясни д-р Валентина Григорова-Генчева.

По думите й обаче най-ярките примери са Русия и Китай, които развиват политиката си на отказ от долара. Тя напомни, че в техните национални валутни резерви доларите представляваха много сериозен процент, но от началото на тази година Русия вече притежава 23% злато в националния си валутен резерв срещу 22-процентен доларов дял, който преди се равняваше на 40 на сто.

"Притежанията на САЩ на инвестиционно злато се равняват на 79% от валутния резерв, Германия е със 76%, Италия - 71% и Франция - 66%. Така че определено държавите искат да диверсифицират и стабилиризат валутните си резерви, като заложат малко повече на златото и малко по-малко на твърде нестабилния щатски долар", отбеляза тя.

Григорова-Генчева прогнозира, че цената за тройунция до края на годината вероятно ще достигне диапазона между 2 хиляди и 2300 долара.

Ще увеличи ли Китай 3-процентния си златен резерв? Защо световният бизнес е оптимистично настроен за излизане от кризата, докато медицинското съсловие и учените в Европа са песимисти?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да видите тук.