Европейският семестър – добри препоръки с неясен резултат

През седмицата Европейската комисия (ЕК) публикува препоръки относно Националната програма за реформи на България за 2016 г. и първото впечатление от тях е, че те са най-малко – 12, от стартиране началото на Европейския семестър през 2012 г. От по-задълбочен прочит на препоръките се вижда, че няма обяснение за премахването или добавянето на нови препоръки. Така например едва в докладите за 2015 и 2016 г. присъстват препоръки за процедурата по несъстоятелност, все едно преди това тя не е била проблем.

От друга страна препоръка, за която България е „абонирана” – подобряване на механизма за определяне на минималния осигурителен доход, изчезва през 2016 г., все едно вече е изпълнена, нищо, че в публикувания през 2015 г. доклад на ЕК механизмът е силно критикуван, а оттогава нищо не се е променило. След още по-задълбочен прочит се вижда, че препоръките са твърде общи и почти половината от тях не са се променили през последните няколко години, пише в коментар Калоян Стайков от ИПИ.

Изглежда, че през последните две години подходът на ЕК при формулирането на препоръките по националните програми за реформи се промени и, започвайки с 2015 г., те намаляват значително без да е ясно на какво се дължи това. Така например препоръката за осигуряване на ефективен достъп до здравеопазване и подобряване на финансирането му присъства във всички документи с препоръки, освен в този от 2015 г. Изглежда все едно състоянието на сектора и качеството на здравните услуги са се подобрили през миналата година и отново са се влошили през тази, като е ясно, че в сектора не се наблюдават резки промени. Също така от 2015 г. изчезва препоръката за подобряване на качеството и независимостта на съдебната система на фона на зачестяващите скандали в нея през тази и предходната година.

Голяма част от препоръките през 2016 г. са насочени към финансовия сектор и включват завършване на оценките на активите и тестове за устойчивост в банковия сектор, частното пенсионно осигуряване и застрахователния сектор и укрепване на финансовите надзори. Други са насочени към придържане към плановете за фискална консолидация в изпълнение на Пакта за стабилност и растеж. Трети са насочени към подобряване на процедурите по несъстоятелност и капацитета на Агенцията по обществените поръчки.

Останалите препоръки са стари и не се променят през годините - подобряване на данъчната събираемост, изготвяне на механизъм за определяне на МРЗ като се отчита влиянието ѝ върху заетостта и конкурентоспособността, осигуряване на ефективен достъп до здравеопазване и подобряване на финансирането му. От често срещаните препоръки личи, че комисията препоръчва, а правителствата или не я слушат, или просто отбиват номера с проформа мерки. Част от обяснението за това може да се крие в твърде общите препоръки, които позволяват всяко правителство да ги интерпретира и прилага както му е удобно без да има реален ефект от тях. В някои случаи прави впечатление, че ЕК навлиза в повече детайли и предлага конкретни мерки или, най-малкото, насоки, но дори и тогава резултатът е неясен. Така например три поредни години комисията препоръчва да се приеме Закона за училищното образование, а на четвъртата година препоръчва той да бъде реформиран.

От опита на България с Европейския семестър се вижда, че механизмът за провеждане на координирани реформи не е нито ефективен, нито особено успешен. Препоръките изглеждат добре аргументирани, но са твърде общи, меки и непостоянни (в някои години присъстват, а в други – не). Общите препоръки са политически удобни, тъй като почти всякаква промяна в работата на дадена институция може да се определи като „подобряване на капацитета”. Препоръка – дадена, препоръка – изпълнена, резултат – в най-добрия случай, съмнителен.