Данъчна оптимизация, инвестиции в човешки капитал – мерки срещу бедността и неравенствата

Тези проблеми не могат да се преодолеят с бюджетни политики, каза той. И допълни, че неграмотността ражда големи неравенства и бедност, което е проблем номер едно за страната на фона на демографските проблеми и миграционните процеси. Той призова за сериозни глоби за семействата, които не пращат децата си на училище, като мярка срещу неграмотността, а оттам и с бедността и неравенствата.

Три мерки срещу неравенствата и бедността, посочи Иван Нейков от Балканския институт по труда и социалната политика. По думите му десетките хиляди учители, които ще бъдат пенсионирани през близките години, могат да се ползват като резерв да обучават и да ориентират професионално всички тези хора, които само получават от социалната система, но не се обучават.

Той посочи и нуждата от национална политика за професионално ориентиране, което би създало мотивация на хората да правят това, което харесват. Той отбеляза, че именно професионалното ориентиране е това, което отличава страните от Г-20, тъй като всяка една от 20-те най-силни икономики има от десетилетия подобна система. Експертът подчерта и нуждата от фокус на социалните политики върху най-големите гнезда на бедността - самотните възрастни жени в България. Усилията трябва да са насочени към създаването на повече социални услуги.

Борбата с бедността може да бъде политическа цел, посочи бившият вицепремиер и социален министър Ивайло Калфин, който също акцентира върху необходимост от повече социални разходи. Политиките според него трябва да са съсредоточени в разходната част на бюджета, защото с промени само в данъчната политика няма как да има пряк резултат върху бедността. Социалните разходи определено са инвестиции и водят до увеличение на доходите, така че трябва да се работи по увеличаване на социалните услуги, като те да са достъпни за всички, без доходен критерий, коментира още той. По думите му услугите трябва да са свързани с образование, здравеопазване, териториална политика и пр.

Правилна политика е акцентът върху образованието като път за формиране на качествен човешки потенциал, нужен е обаче устойчив характер, отбеляза проф. Искра Белева (БАН). Активните политики на пазара на труда не са панацея в борбата с бедността, каза тя, визирайки инвестициите по европрограми в последните години.

Западните демокрации реконструираха своя социален модел, но запазиха определени правила, а в годините на прехода България пропусна изграждането на адекватни системи за благосъстояние. Сега е необходим нов институционален и политически дизайн, което е сложна задача, отбеляза доц. Мария Желязкова от БАН.

От позицията на работодателите Кънчо Стойчев посочи, че при нивата на бедност у нас в момента политическата стабилност е илюзия. Той посочи, че бизнес средата е силно влошаваща се, а ръстът на заплатите задължително е обвързан с производителността на труда. Само нарастване на заплащането не само, че не е панацея, а е и бомба, каза той. Сивата икономика е голяма, тъй като няма условия за правене на легален бизнес, публичните разходи са неефективно, каза още той, визирайки образованието и вътрешно министерство.

Лидерът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов отбеляза, че проблемът е в това, че най-високодоходните групи в България са политически свръхпредставени, докато нискодоходните почти нямат политическо представителство.

Ася Гонева от КНСБ цитира данни на синдиката, с които илюстрира огромните неравенства в жизнения стандарт на нискодоходните и високодоходните групи. Според данните за периода 2007 -2017 г. издръжката на живот е нараснала с 41,3%, като се очаква до края на тази година да нарасне с 45 на сто. Брутният доход за 2017 година достига до 81% от необходимите средства за издръжка, което е положително като тенденция, но ситуацията с нискодоходните домакинства остава тежка - при тях делът на разходите за храна и издръжка на жилището достига до 62% от общите разходите. Според Гонева те не могат да си позволят да пренасочат разходи към образование.

Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" коментира, че не е вярно, че социалното подпомагане в България е достатъчно като разходи. Тя посочи, че разходите за борба със социалното изключване в България са девет пъти по-ниски от разходите за борба срещу социалното изключване в ЕС. Ситуацията не може да се оправи с по-добро администриране, просто парите са малко, заяви Григорова.

Според президента Румен Радев би било добре бюджетният излишък да се изхарчи след обществен дебат и санкция на парламента. Държавният глава изрази тази позиция при закриването на днешната кръгла маса по проблемите на неравенствата и бедността в България, която се състоя под негов патронаж.

Държавният глава закри форума с думите, че всички са обединени около тезата, че трябва промяна. Той посочи, че днешната кръгла маса е добра стъпка в тази посока, а следваща би била парламентът да изиска тази година съзнателно заложеният и грижливо отглеждан бюджетен излишък да се изхарчи в края на годината след обществен дебат и санкция на парламента. Това ще бъде един много силен сигнал от страна и на правителството, и на парламента към българските граждани, и надежда за демократичните процеси в страната, заяви държавният глава.