Напразни ли са усилията на централните банки за стимулиране на икономиката?

Водещите централни банки в света са изправени пред риска огромните им усилия за съживяване на икономическия растеж отново да се провалят, като официалните им представители предлагат нови дръзки идеи за преодоляване на заплахата от бавен растеж през следващите години, коментира Ройтерс.

Ден, след като Федералният резерв на САЩ запази лихвените проценти в близост до нулата, позовавайки се на рискове пред световната икономика, главният икономист на централната банка на Великобритания заяви, че централните банки трябва да приемат, че лихвените проценти може да се задържат на дъното за още известно време.

В Япония, където лихвените проценти са около нулата от повече от 20 години, централните банкери вече предлагат идеи за реформиране на огромната програма със стимули на японската централна банка заради опасенията, че схемата ще е неустойчива в бъдеще, съобщават запознати източници.

В отделно изказване официален представител на Европейската централна банка (ЕЦБ) заяви, че може да се наложи програмата за изкупуване на активи на ЕЦБ да бъде преосмислена, ако ниската инфлация се запази на това си равнище. Той добави обаче, че паричната политика няма да възстанови икономическия растеж в дългосрочен план.

Повече от осем години след началото на финансовата криза икономиките на САЩ и Великобритания се разрастват с добър темп за разлика от тези на Япония и други страни от еврозоната.

Но рискът от рязко забавяне на Китай и други развиващите се икономики спря Фед от повишаване на лихвените проценти и се следи внимателно от британската централна банка.

Повечето инвеститори смятат, че забавянето на решението на Фед ще бъде краткосрочно и е възможно лихвените проценти да бъдат увеличени преди края на годината, като това ще се случи и няколко месеца по-късно във Великобритания.

Но според главният икономист на британската централна банка Анди Халдейн, който от дълго време е по-скоро песимист по отношение на шансовете за устойчиво възстановяване, светът може би всъщност потъва в нова фаза на финансовата криза – този път предизвикана от развиващите се пазари.

В изявление в петък той обобщи дилемата за много централни банки, коментирайки, че централните банкери имат по-малко пространство за действие отколкото в миналото.

Халдейн посочи, че следващият ход на централната банка на Англия може да е понижаване на лихвените проценти до рекордните 0,5% вместо повишаване, както повечето анализатори очакват. Но дори когато лихвените проценти започнат да се вдигат, той предупреди, че те могат отново да достигнат до нулата при бъдещи проблеми.

„Ако реалните лихвени проценти по света се задържат по-ниски за постоянно, може да се наложи централните банки да мислят по-креативно как да се справят по по-стабилен начин с технологичните ограничения, наложени от нулевите лихвени проценти“, каза той.

„Това може да доведе до преосмисляне, и то доста фундаментално, на няколко настоящи практики на централните банки“.

Халдейн заяви, че възможните решения включват по-високи целеви инфлации, заявени от централните банки или превръщането на спешните програми за изкупуване на активи в постоянна част от дейностите им, въпреки че и двете опции имат своите негативи.

Той сподели и трета, дори по-радикално решение: правителствата да издават електронни вместо хартиени банкноти, което ще направи възможно за централните банки да прилагат отрицателни лихвени проценти и да преминат сегашния праг от нула за разходите за заеми.

Един от централните банкери на Фед дори призова централната банка на САЩ да наложи отрицателни лихвени проценти на срещата в четвъртък. Но засега повечето инвеститори залагат на не толкова драматично решение от световните централни банки.

Според Анна Ступнитска, главен икономист в Fidelity Worldwide Investment, един от най-големи фондови мениджъри, Фед и британската централна банка ще продължат с повишаване на лихвените проценти, докато японската централна банка и ЕЦБ ще продължат с изкупуването на облигации.

Тя се надява, че комбинацията от технологичен напредък, повече държавни инвестиции в инфраструктурата и реформи за повишаване на конкурентоспособността в крайна сметка ще помогне на световната икономика да излезе от пътя си на нисък растеж и ниска инфлация.