Китай ли е двигателят за спада на глобалната бедност?

Според дефиницията на Световната банка хората живеят в крайна бедност, ако разполагат с по-малко от 1,90 международни долара на ден. Международните долари са коригирана спрямо инфлацията и разликите в цените между отделните страни валута. Това е условна разчетна парична единица, прилагана при сравняване на макроикономически показатели на различни страни на света.

Според това определение делът на хората, живеещи в крайна бедност, от общото население на света се свива значително в последните 200 години. Според последните изчисления от над 80% през 1820 г. до почти 10% през 2015 г. През последните години крайната бедност се свива по-бързо от всякога, пише в анализ за своя портал Our World in Data икономистът от Университета в Оксфорд Макс Розър. По думите му често чува, че „вина“ за това развитие носи предимно Китай. 

Дали обаче наистина това е вярно? Наистина ли спадът на глобалната бедност се дължи само на понижението на бедността в Китай?

Нека видим как се развива в исторически план бедността в Поднебесната империя. Следната графика показва на база на изчисленията на Световната банка как се свива делът на китайското население, живеещ под тази линия на бедността. През 1981 г. около 88% от китайското население живее в екстремна бедност (под международната линия на бедност). Според последните изчисления този дял вече е под 2 на сто. 

Това е изключително постижение: преди 40 години почти всички китайци са живеели в крайна бедност, а сега са много по-малко. Но дали този тренд се крие зад цялата история за намаляващата бедност в света?

За да видим дали само Китай е отговорен за спада на крайна бедност, нека изчислим дела на хората, живеещи в крайна бедност отново, без да взимаме предвид данните от Китай - така ние сравняваме една планета с Китай с една планета без Китай.

Таблицата по-долу показва резултата. Синята линия показва спада на бедността в световен мащаб с Китай, а червената линия - изчисленията без Китай. 

Виждаме, че намаляването на бедността в световен мащаб е значително, дори ако не смятаме данните от Китай. През 1981 г. почти един на всеки трима души от световното население, без да е включен Китай, е живеел в крайна бедност. До 2013 г. този дял спада до 12%.

Графиката показва интересна тенденция - че интегрирането на Китай увеличава до 2005 г. дела на хората от общото население, които живеят в крайна бедност, но оттогава ситуацията е обратна и интегрирането на Китай намалява равнището на бедност в световен мащаб. Това се дължи на факта, че делът на китайските бедняци се свива след 2005 г. под равнището на бедността в световен мащаб.

Розър прави още една бележка. Според него е абсурдно да се твърди, че „намаляването на бедността в световен мащаб се дължи единствено на Китай". В крайна сметка става дума за хора, а не за страни - и тъй като повече от един на всеки петима души в света е китаец, настина и за света като цяло е важно постижение, че крайната бедност в Китай се свива значително.

Но спадът на крайната бедност в света е повече от това. Крайната бедност намалява и в Китай, но и в останалата част на света, пояснява икономистът.