Колко висока инфлация може да толерира Фед?

Федералният резерв започна да подготвя обществото и пазарите за по-висока инфлация, но оставя без отговор въпроса колко висока може да бъде инфлацията и за колко време, пише Ройтерс.

Нов доклад от икономисти борда на управителите в клона на Фед във Вашингтон показва, че централната банка може да позволи цените да се повишат с около 3% на годишна база по време на периоди с висок растеж, така че да се постигне дългосрочната годишна цел от 2% инфлация след няколко години ниска инфлация.

„Постигането на целта от 2% зависи от това, централните банкери да преследват нива на инфлация, които са значително над 2%, когато икономиката се възстановява“, пише в доклада на икономистите Майкъл Кели и Джон Робъртс.

Поддържането на лихвите ниски, докато инфлацията се ускорява и докато икономиката и заплатите също растат над потенциала си, ще компенсира акумулираните ефекти от продължителния спад на икономическия ръст и инфлацията през последното десетилетие, коментират експертите.

Проучването на икономистите от Фед не отразява задължително възгледите на членовете на борда и не влияе директно на провежданата политика. В този случай е обаче е релевантно в контекста на дебата за това, как централната банка трябва да реагира, когато инфлацията е близо до целевото ниво. 

Индексът на разходите за лично потребление (PCE - personal consumption expenditure index) e предпочитаният от Фед измерител на инфлацията и през последното десетилетие той е средно около 1,6%. Това накара централната банка да окаже подкрепа с цел период с по-висока инфлация и с надежди, че тогава и заплатите, и лихвените проценти ще се повишат.

В средата на март председателят на Фед Джанет Йелън, а тази редица нейни колеги сигнализираха, че Фед няма да се опитва да задържи инфлацията на ниво 2% и ще предприеме действия, само ако ръстът на цените над целевото ниво се задържи.

„2% не е таван“, каза Чарлс Евънс, председател на Фед за Чикаго.

Докладът на за инфлацията, а и за други теми, на водещите икономисти е подготвен за годишната конференция на института Brookings. Анализът показва, че въпреки нормализирането на икономическите условия Фед продължава да прави подробни преоценки на икономическите условия след кризата през 2007 – 2008 г.

Икономистите прогнозират, че ще има продължителен период на слаб растеж в контекста на застаряващото общество и по този начин се противопоставя на схващането, че по-бързата икономика е само на едни данъчни понижения разстояние. Освен това те посочват, че глобалните лихвени проценти ще останат по-ниски от обичайното за по-дълъг период от време.

В сегашния дебат във Фед едва ли ще се приеме инфлацията да достигне 3%. 2% е норма за глобалните централни банки, като се смята, че скромен, но последователен ръст в цените е полезен за икономиката като цяло.

Все пак преди около две седмици Фед промени леко реториката си, но тази промяна е ключова. Тогава централната банка посочи, че след години наред ниска инфлация надминаване на таргета няма да ги накара да променят курса и да повишат лихвите с по-бърз темп от „постепенния“, към който се стремят в момента.

Според актуалните прогнози на Фед това означава, че лихвите ще останат достатъчно ниски, за да окуражат заемането и разходите поне още три години, през които Фед бавно ще се доближи до неутрални ставки от около 3%.

В една икономика близо или дори отвъд пълна заетост заплатите би трябвало да растат, тъй като компаниите се конкурират за служители. Това е едно от предимствата на т.нар. гореща икономика и според коментар на Йелън от миналата есен то си струва да бъде анализирано.

Централните банкери не са определили доколко е позволено икономиката да прегрява, но Нийл Кашкари, който е начело на Фед в Минеаполис, заяви, че може да се толерира 2,3% инфлация, ако действително таргетът е 2%.