Ще прелее ли търговската война във валутна?

След търговския конфликт идва и валутната война? Могъщата централна банки на САЩ - Управлението за федерален резерв (УФР) - и на Европа - Европейската централна банка (ЕЦБ) - се надпреварват в добронамереността си да подкрепят икономиките си с риск да влошат още повече отношенията между САЩ и Европа.

Президентът на ЕЦБ Марио Драги разтърси пазарите във вторник, заявявайки, че "ще бъдат необходими мерки за съживяване", ако инфлацията в еврозоната остане слаба, отразявайки една вяла конюнктура, пише в свой, цитиран от БТА, анализ за AFP Антонио Родригес. 

Президентът на УФР Джероум Пауел пък промени тона си, когато говори на пресконференцията, която бе очаквана с голямо внимание в сряда, споменавайки "значително нарасналата" несигурност пред първата световна икономика. Освен това посочи, че има "повече аргументи", за да бъде подкрепена икономиката. Пазарите веднага съзряха понижения на лихвите в близко време и това доведе до спад под 2% на доходността на 10-годишните държавни облигации на САЩ.

Иносказателните изявления на централните банки бяха допълнени от по-острия диалог между политическите ръководители от двете страни на Атлантика.

Доналд Тръмп обвини президента на ЕЦБ, че се опитва с думите си "да предизвика срив" на европейската единна валута, а следователно да осигури "несправедливо предимство" на предприемачите от еврозоната.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пък се притече на помощ на "Супер Марио", както наричат Марио Драги заради решителните му изявления по време предишните кризи в еврозоната: "Толкова несправедливо е да бъдат нападани централните банки, когато става дума за тяхната независимост", заяви той, имайки предвид изявленията именно в този смисъл на президента на САЩ.

Ако се придържаме към учебниците по икономика, франкфуртската институция има много повече причини да се безпокои в сравнение с могъщата си американска посестрима: растежът в еврозоната се забавя, докато САЩ започнаха годината много устремно (растеж от 3,1% през първото тримесечие), въпреки някои сигнали за забавяне и въпреки въздействието на напрежението в търговските отношения най-вече c Китай, което продължава да бъде голяма въпросителна. 

Без да забравяме инфлацията, която така и не поема нагоре в еврозоната: "Без съмнение именно това е болното място", анализира Ерве Гуйеке от швейцарската банка Lombard Odier. И ако за общественото мнение липсата на промяна в потребителските цени е добре дошло, то икономистите се опасяват, че подобно явление може да се окаже началото на продължителна фаза на вяла конюнктура.

Валутна война?

За Доналд Тръмп, който току-що влезе в предизборна кампания за втори мандат на вота през 2020 година, поскъпването на долара, синоним на загуба на конкурентоспособността на американския износ, би била твърде лоша новина. Президентът на САЩ наистина в голяма степен възстанови търговската мощ на САЩ спрямо Китай, но също и в отношенията с европейците, които заплашва най-вече с евентуални унищожителни мита за автомобилната промишленост.

И той очаква УФР да му подаде ръка, за да може един от най-дългите цикли на растеж в съвременна американска история да може да продължи още.

Стана известно, че Белият дом активно е проучвал през февруари възможността Джероум Пауел да бъде лишен от президентския пост на УФР и да стане отново обикновен член на управителния съвет.

Все повече политици вярват, че централните банки имат отговор на всички проблеми", обяснява Брайън Култън, главен икономист на рейтинговата агенция Fitch. "Поради тази причина се поражда напрежение".

Управителят на Banque de France Франсоа Вилроа, споменаван като вероятен наследник на Марио Драги във Франкфурт, предупреди, че централните банки не могат да действат като с "вълшебна пръчица", за да "поправят щетите" в икономиката като нанесените от протекционистките офанзиви на Доналд Тръмп.

Марио Драги пък призова ръководителите на еврозоната "по-бързо" да си осигурят реална ударна сила за общия бюджет, за да не оставят ЕЦБ сама да се бори срещу насрещните икономически ветрове.

Това си остава една все още далечна перспектива: в края на миналата седмица бе необходима една нощ на мъчителни преговори, за да успеят европейските финансови министри да "родят" крехко споразумение по принципа на евентуален бюджет на еврозоната. И то без да решат деликатния въпрос за финансирането на един такъв механизъм, който разделя страните на представители на Юга, привърженици на по-голяма солидарност, и на Севера, начело с Холандия, които пък настояват за строг бюджет.