Доларът е по-стабилен, отколкото изглежда

В момента е толкова трудно да се намери някой с добра дума за долара, колкото и някой с лоша дума за акциите. Много се говори за набъбващите дефицити в бюджета и текущата сметка на САЩ. Екстремната фискална политика бе добавена към екстремната монетарна политика, пише Ричард Куксън за Bloomberg.

Разумните хора може да се чудят за инфлацията и главозамайващите цени на активите, но багоразумието изглежда не се търси много във Вашингтон. Министерството на финансите и Федералният резерв изглежда искат да отпечатат колкото се може повече долари. Инфлацията се покачва, а доларът поевтинява. Реалната доходност по ДЦК, отразена от индексираните с инфлацията книжа (TIPS), спада през последната година, тъй като очакваната инфлация се повишава. Доходността по петгодишните TIPS наскоро почти достигна рекордно ниските -3%. Така търговско претегленият доларов индекс е спаднал с около 12% от своя връх през пролетта на миналата година и мнозина смятат, че ще падне още много.

Макар че споделям част от този аргумент, не вярвам, че вината е в дефицитите по текущата сметка и бюджета: Те са факт в САЩ от години. Доларът понякога се е покачвал, а понякога се е понижавал, но би ви било трудно да видите връзката между курса на валутата и движенията по тези дефицити.

Освен това винаги ме учудва, когато хората гледат само едната страна на уравнението - САЩ - без да гледат какво се случва другаде. В крайна сметка валутните курсове са относителни, а не абсолютни цени. Реалната доходност спадна и в Обединеното кралство и еврозоната. Петгодишните британски ДЦК носят реално също към -3%. Въпреки че доходността във Великобритания спадна с по-малко, отколкото в САЩ, това трябва да се приема с едно наум, тъй като европейските пазари са дори по-неликвидни и манипулирани, отколкото тези отвъд Атлантика. Доста драматичните дефицити по бюджета и текущата сметка на Обединеното кралство не спряха паунда от покачване.

Бих поставил проблема с долара по различен начин. Той достигна своя връх през март миналата година, когато риск апетитът беше на дъното. Зелената валута спадна рязко, отчасти защото преди имаше остър недостиг на долари, но Фед - чрез печатане на пари и разкриване на повече суопови линии към други централни банки - превърна недостига в излишък. В същото време азиатските валути полетяха, тъй като икономиката в техния регион беше в отлично състояние, а суровините бяха в подем.

Нещо повече, цената на късата позиция върху долара спрямо държави и региони с отрицателни лихвени проценти спадна драстично миналата година, тъй като Фед намали краткосорчните лихви с много повече, отколкото, да речем, Японската централна банка или Европейската централна банка. Сега струва само около четвърт процентен пункт да сте в дълга еврова и къса доларова позиция за три месеца. За йената това не струва почти нищо.

За всяка валута с лихвен процент кери търговията е крал, тъй като инвеститорите заемат в долари и други евтини валути и си осигуряват по-високи относителни лихви. Южноафриканският ранд, например, скочи. Дори турската лира възстанови позициите си. Несравнимо най-популярната валута за доларовите инвеститори обаче е китайският юан, за който инвеститорите - особено тези с ливъридж - в момента получават почти 4,5% повече от доларите за три месеца.

Погледнато през тази призма, доларът ми изглежда потенциално по-стабилен. Както всеки, който е управлявал валутен портфейл, знае, всъщност не се тревожите за инфлацията, а за лихвените проценти, които може да са на път да се повишат по отношение на долара. Въпреки че повишението на краткосрочните лихви в САЩ е слабо от началото на годината, очакванията за по-високи ставки вече стабилизираха долара. Ако се натрупат още силни данни, като например неотдавнашните за продажбите на дребно и цените на производител (и в двата случая много по-високи от очакваните), пазарите ще заложат, че дори вечно експанзионистичния Фед трябва да си вземе бележка.

Мисля, че растежът в САЩ ще е по-висок от този в останалия развит свят тази година и очакванията за лихвените проценти ще продължат да се движат в полза на долара.

На следващо място е апетитът за риск. Валутите на развиващите се икономики имат силна връзка с общите рискови условия. Когато тези условия са добри, валутите им обикновено също са добре. Но някои от тези форекс стратегии са много популярни и мнозина ще се опарят, когато апетитът за риск спихне.

Кери търговията вече не е толкова изгодна, тъй като инвеститорите свалиха доходността на развиващите се пазари. Много от популярните дълги позиции са във валути, които трудно бихте определите като ликвидни. Изключението може би е швейцарският франк, изглежда любимият шорт на всички - валута хедж, която обикновено се справя добре в лоши времена, но която исторически е донесла големи загуби на тези, които са я скъсявали.