Евро за Европа, за цяла Европа?

Необходимо е добрите практики от десетилетията от 1990 г. до 2008 г. да бъдат надградени и да се отдалечим от пасивните реакции, вместо да разчитаме на определяно от вън управление на външни шокове и вътрешни кризи. Нуждаем се от повече единство в Европа, повече допирни точки и платформа за обща политика, сигурност и сила. Европа също така трябва да може да бъде взета отново насериозно във Вашингтон и Лондон, а не да ѝ се смеят приятелски, бащински. Тя също така трябва да бъде уважавана отново от конкурентите в Пекин и партньорите по света и да не бъде постоянно осмивана от Москва, пише в свой коментар за The European Гюнтер Фелингер, председател на ETR Europeans for Tax Reform.  

Днес имаме 19 членки на еврозоната, а скоро с Хърватия и България ще са 21 от 27 членове на ЕС. Защо не всички 27 да влязат в еврозоната?

С изключение на Дания, чиято валута е трайно обвързана с еврото, и петте други членки имат задължение да се присъединят към еврозоната. С 26 или оптимално 27 членки еврозоната ще е много по-значима в световен мащаб и по-просперираща като цяло. Защо отново бе отложена Румъния? И 6-те държави имат значително по-малък дълг от членовете на еврозоната и отколкото изискват критериите от Маастрихт. Чешката република вече има ново правителство, къде е поканата на ЕС за присъединяването на Чехия към еврото? Вече не вярваме в това, което правим ли? Време е за еврото в Чехия, Румъния, Швеция, Полша и Унгария и то преди европейските избори през 2024 г., пише още Фелингер. Защото еврото е правилно. Еврото е стабилно. Еврото е добро за всички в ЕС, категоричен е той. 

За съжаление Старият континент все още има много нерешени въпроси, особено на Балканите и Източна Европа, които сега може да се решат, дори и чрез еврото. Разширяването на НАТО и ЕС  за съжаление е по-трудно, отколкото през 2000 г. поради вътрешното разделение и страха от Русия. Страните от третата вълна на разширяване освен това са и по-изостанали. И така, какво трябва да се направи?

Ето пътят към мира чрез еврото, пише Фелингер. Първо - сега ЕС трябва да направи официално предложение на Сърбия да използва еврото като валута в замяна на признаването на Република Косово. В същото време на Албания, Босна и Северна Македония може да бъде разрешено да използват еврото като валута на същата основа, на която Черна гора и Косово използват еврото много успешно от 2002 г. по инициатива на Австрия. Без членство в еврозоната, просто така. Хубаво е, че това не изисква одобрението на ЕС или ЕЦБ, страните могат сами да решат това с подкрепата на член на ЕС, за да изгладят нещата и да помогнат по време на фазата на преход.

Еврото във всички балкански държави с изключение на Сърбия със сигурност ще направи офертата за сърбите доста привлекателна. Също така има смисъл да се интегрират 3-те членки на НАТО Албания, Северна Македония и Черна гора в ЕС още през 2024 г., със сигурност с механизъм за сътрудничество и проверка, както в Румъния и България, но напълно приобщени и с избирателни права и права на глас. Това ще се забележи и в Сърбия. Същото важи и за  членството в НАТО на Босна и Косово, заедно със статута на кандидатка за ЕС и на двете през 2022/3 г., което със сигурност ще ускори интеграцията със Запада. Изолацията не е привлекателна. 

Разбира се, това няма да е лесна стъпка, но никоя от новите валути от 90-те години на миналия век не се оказа полезен инструмент за поддържане на стойност. Напротив, всички валути имат много общо: висока инфлация, високи лихви по заемите, постоянни девалвации, манипулиране на цените, валутни кризи. На кой ще му липсват динара, денара, леята и левът, пита реторично австриецът.