Светът преживява революция в добива на природен газ

След тези в САЩ, най-големи са залежите в Китай, Аржентина, Мексико, Южна Африка, Австралия, Канада, Либия, Алжир, Бразилия, Полша и Франция. Сред регионите, които попадат извън изследването се нареждат Русия, Централна Азия, Близкият изток, Югоизточна Азия и Централна Африка. Това означава, че глобалните залежи потенциално могат да се окажат много по-големи.

В глобалната си икономическа прогноза за 2011 г. IEA изтъква, че „при всички сценарии през 2035 г. природният газ ще заема по-голям дял от глобалния енергиен микс, отколкото днес.“

Според сценария обозначен като „златна епоха“ между 2009 г. и 2035 г. глобалното търсене на газ ще нараства с по 2% на година. Дори при един от по-умерените сценарии търсенето ще нараства с по 1,7% на година или с 55% за периода. Като резултат природният газ в голяма степен ще замени другите енергийни източници, както при генерирането на електричество, така и в транспорта.

Според последната прогноза на BP, до 2030 г. природният газ ще измести нефта и въглищата като основен енергиен източник.

Противоречивият аспект на новата технология обаче е въздействието върху околната среда.

В статия на Scientific American от ноември 2011 г. се посочва, че „хидравличното извличане на шистов газ изисква огромно количество вода и химикали. Необходими са и специални басейни за депозирането на замърсената с химикали вода, която се отделя след извършването на хидравличен удар“. Единична сонда изисква между 7,5 млн. и 15 млн. литра вода и между 57 хил. и 227 хил. литра химикали.

Не е чудно, че критиците на технологията предупреждават за риска от тежко замърсяване на подпочвените води и определят възможността за подобен инцидент като екологичен кошмар.

В материала на Scientific American се посочва обаче, че досега не са известни случаи на подобно замърсяване, както и че индустрията трябва да е щателно регулирана и подложена на строг надзор.

Прилагането на новата технология в глобален мащаб зависи от няколко фактора: наличието на евтини водни ресурси; технологичната зрялост и благонадеждност на компанията която извършва добива; регулаторните рамки в които е поставена индустрията; необходимостта от допълнителни количества газ в съответната страна в сравнение с алтернативните енергийни източници, както и оценката за последствията от използването на технологията.

Според данните на IEA залежите на шистов газ на територията на Румъния, Унгария и България възлизат общо на 538 млрд. кубични метра.

По данни на българското министерството на икономиката и енергетиката потреблението на природен газ в страната през 2010 г. е възлизало на 2,67 млрд. кубични метра, като е регистриран 5% ръст в сравнение с предходната 2009 г., когато са били използвани 2,53 млрд. кубични метра.