Възстановяването в САЩ засега облагодетелства хората с по-високи доходи

Когато рецесията настъпи безработицата се увеличи при работниците от всички образователни нива и е все още над нивата от преди рецесията. Докато краткосрочната безработица (до 26 седмици) спадна до нивата от периода 2001-2007 г., то дългосрочната остава на рекордно ниво, откакто са започнали измерванията през 1948 г. Дългосрочно безработните са около 36% от общия брой безработни, спрямо 46% през март 2011 г., но все още далеч над предишното дъно от 26%, достигнато преди 30 години.

Дългосрочно безработните обикновено са по-възрастни (безработните на възраст 50-65 г. са се удвоили) и такива, които са съкращавани от предишни работни места. По-бързият икономически растеж и повечето открити работни места е по-малко вероятно да облагодетелстват тези работници - колкото по-дълго те са безработни, толкова повече уменията им губят актуалност.

Нещо повече, както краткосрочната, така и дългосрочната безработица подценяват слабостта на пазара на труда, причинени от значителния и траен спад в икономическата активност, откакто рецесията започна. През 2007 г. 66% от американците са работили или активно са търсели работа, докато днес този дял възлиза на 63% - най-ниското ниво от 1977 г. насам.

Ако икономическата активност беше останала на предкризисния връх, то равнището на безработица днес би било почти 12%. Ако пък тя се бе стабилизирала, когато безработицата достигна своя връх през октомври 2009 г., безработицата днес щеше да бъде над 9%.

Важен въпрос е защо икономическата активност продължава да намалява. Демографията определено играе роля - по-голям дял от работната сила достига пенсионна възраст, докато делът на учащите лица на възраст 16-24 години се увеличава. Но рецесията предизвика внезапни и продължителни спадове в икономическата активност във всички възрастови групи в отговор на слабото търсене и лошите перспективи за работа.

Скорошен анализ на Бюджетната служба към Конгреса отдава около половината от намалението на икономическата активност от края на 2007 г. до края на 2013 г. на тези циклични фактори, като останалата част се обяснява с дългосрочни демографски тенденции.

Както стана болезнено очевидно през последните няколко години, продължителният застой на пазара на труда означава спадане на реалните заплати за повечето работници. По същата логика по-силният растеж през 2014 г. и затягането на пазара на труда следва да доведат до стабилно увеличение на работната заплата за 70% от работната сила, чието реално заплащане все още не се е върнало на нивото отпреди рецесията.

Както обаче президентът Барак Обама заяви в последната си реч за състоянието на Съюза, ще е необходимо нещо повече от по-бърз икономически растеж, за да могат американските работници да се възстановят от Голямата рецесия .

Разпростирането на обезщетенията за безработица върху дългосрочно безработните, борбата със стигмата срещу наемането им, създаване на повече възможности за обучение и стажове, както и увеличението на минималната работна заплата са всички основни стъпки към по-справедливо разпределение на ползите от икономическото възстановяване.