Руският президент Владимир Путин се държи като мафиотски бос, пише полският интелектуалец Адам Михник за сайта project-syndicate.org. Михник е един от лидерите на полското движение Солидарност през 80-те и основател на вестник Газета Виборча.
С нахлуването, окупирането и накрая анексирането на Крим Путин насочи руските оръжия към Украйна и каза: "Териториалния суверенитет или живота!" Засега изнудването работи - и той го знае. В речта, с която обяви анексирането на Крим, Путин каза това, което мисли - неговият режим се смята за безнаказан и ще прави каквото си иска. Крим е само първата стъпка към реализирането на мечтата му за възстановяване на руското величие. Неговото обръщение в Кремъл бе низ от лъжи и манипулации, но задълбочен анализ би бил загуба на време. Простият факт е, че президентът на една от най-мощните държави в света пое по пътя на конфронтацията с цялата международна общност. Речта му напомня за трескавия, параноичен свят от "Демони" на Фьодор Достоевски, извиквайки един паралелен свят - място, което не съществува и никога не е съществувало. Какво общо има Косово, където албанците претърпяха гонения и етническо прочистване със ситуацията в Крим, чийто хора никога не са били потискани от украинците? Какъв е смисълът да се показва открито презрение към правителството, парламента и хората на Украйна? Защо украинските власти се наричат фашистки и анти-семитски? Кримските татари не обръщат внимание на приказките за фашисти, управляващи Украйна, те все още могат да си спомнят бруталното масово депортиране, придружено с убийства, на техните родители, баби и дядовци, наредено от Сталин и извършено от НКВД. В съзнанието на Путин целият свят дискриминира Русия през последните три века. Кръвожадните деспоти на Русия - Екатерина II, Николай I или Сталин явно никога не са дискриминирали никого.
Путин също предупреждава, че "ние - руснаците и украинците - може да загубим Крим напълно", но не успява да се определи кой - може би поляци и литовци - отново гледа към Севастопол. Според Путин Русия не може да остави хората на Крим „сами в беда". Тези думи предизвикват тъжна усмивка: Леонид Брежнев използва точно същата фраза през август 1968 г. да оправдае навлизането на Червената армия в Чехословакия, за да помогне на обсадените комунистически хардлайнери да смажат Пражката пролет. "Искаме Украйна да бъде силна, суверенна и независима държава", казва Путин. Сталин каза същото за Полша през 1945 година. Смели руски демократи, които все още не са накарани да млъкнат, вече отбелязаха приликата между позоваването на Путин на етническата солидарност при анексирането на Крим и позицията на Хитлер по време на Аншлуса и Судетската криза през 1938 година.
Това е истинският край на историята - историята на мечти за свят, управляван от демократичните ценности и пазарната икономика. Ако демократичният свят не разбере, че сега не е време за вяра в дипломатическия компромис и че трябва да отговори достатъчно силно, за да спре имперските планове на Путин, събитията могат да се развият по твърде страховит сценарий. Необходима е сила, за да се спре тиранин, а не резки думи или козметични санкции.
Аз харесвам и се гордея с полската благоразумна и решителна политика и отношението на нейната общественост, което ни прави чест, казва Михник. Трябва да признаем обаче че най-добрият четвърт век в последните 400 години от полската история е на път да приключи пред очите ни. Времето на тектонични размествания е започнало. Трябва да ценим това, което успяхме да постигнем, и да се учим да го защитаваме.
Мафиотските босове често имат нещастна участ, и аз не мисля, че Путин в крайна сметка ще направи изключение. За съжаление междувременно много хора вероятно ще пострадат, и то не само тези, които сега го подкрепят, завършва полският интелектуалец.
17:57 | 13.09.22 г.