Европейският съюз (ЕС) е под атака от всички посоки. За мнозина от десницата в Европа това е свръхбюрократична и тромава структура, която подкопава конкурентоспособността на региона, а за някои от левицата изглежда, че общността се крие зад маската на Международния валутен фонд (МВФ), за да налага нежелан от населението неолиберализъм, пише онлайн изданието EUObserver.com.
В страните-кредиторки – като Финландия и Германия например, гражданите са разгневени заради възможността за споделяне на дълговете в еврозоната. Опасенията са, че това ще принуди фискално отговорните страни да субсидират безотговорните.
В страните-длъжници, сред които са Италия и Гърция, хората са ядосани заради налагането на строги икономии, които все повече се отъждествяват с ЕС и особено с Германия.
Резултатите от проучване на общественото мнение, осъществено от Евробарометър, показва, че от началото на кризата подкрепата за ЕС рязко е намаляла. Преди кризата Великобритания беше най-скептично настроената към съюза държава. Миналата година консервативният премиер Дейвид Камерън обеща да проведе референдум за напускане на ЕС, ако спечели изборите.
Интересното обаче е, че в четирите най-големи държави от еврозоната доверието към институциите на ЕС е паднало под нивата, отчетени на Острова през 2007 г. Тази загуба на подкрепа вероятно ще се отрази на резултатите от евроизборите през май. Очаква се евроскептичните партии да се представят изключително силно в още три ключови държави-членки.
Във Франция крайнодесният фронт на Марин льо Пен, който настоява страната да изостави еврото, се очаква да събере 20 на сто от гласовете. В Италия движението на комика Джузепе (Бепе) Грило “Пет звезди”, което иска “различна Европа”, се очаква да постигне още по-голям успех. Британската UKIP пък се очаква да получи 13 места в Европарламента.
Това би могло да блокира опитите за реформа на еврозоната, които се смятат за единствения начин да се избегне повторение на дълговата криза. Такова подреждане в Европейския парламент може да принуди основните политически партии от ляво и дясно да формират проевропейски блок.
Един от европейските страни, в които дяловете на евроскептичните партии не достигат двуцифрени стойности в проучванията на общественото мнение, е Германия - може би и най-важната страна при определянето на бъдещето на Европа. Политическата динамика в най-голямата европейска икономика обаче е почти същата като в другите страни. Според проучването е налице спад в подкрепата за ЕС от 2007 г. насам, а евроскептичните гласове постепенно се засилват.
Въпреки че Меркел бе преизбрана за трети мандат като канцлер през септември миналата година с привидно одобрение за подхода и в решаването на еврокризата, нова евроскептична партия в Германия - Alternative für Deutschland (Af D), взе почти 5 на сто от гласовете на изборите и едва не влезе в Бундестага. Това е впечатляващ резултат за партия, създадена през февруари миналата година.
01:02 | 13.09.22 г.