Властовите игри след изборите

Изборните вечери обикновено се въртят около един голям въпрос: „Кой спечели?“. При изборите за Европейски парламент в неделя обаче ситуацията беше различна. За привидния победител от вота Жан-Клод Юнкер ключовият въпрос гласи: „Какво спечелих аз?"

Въпросът отразява бързото развитие на Европейския парламент (ЕП) през последните шест десетилетия. От една беззъба консултативна камара при старта си през 1952 г. ЕП се превърна в институция, която може да се възпротивява на националните правителства в ключови области на политиката.

Колко силни са мускулите на новия парламент може да стане ясно още през тази седмица, когато Европейският съюз стартира своите дебати за това кой ще получи най-високите постове в Европейската комисия. Комисията е единствената институция на ЕС, която има законодателна инициатива, пише в свой анализ по темата The Wall Street Journal.

Досега процесът бе доминиран от Съвета на ЕС - нещо като втора законодателна камара, която се състои от представители на правителствата на всички 28 държави-членки. Договорът от Лисабон през 2009 г. обаче засили ролята на парламента при избора на председател на Комисията. Като последица от това петте най-големи фракции водеха предизборната си борба, насочена към своите топ кандидати, които могат да бъдат възприети като наследници на сегашния комисар Жозе Мануел Барозу.

Но лидерите на Европа имат отчасти различни представи. Докато германският канцлер Ангела Меркел даде да се разбере, че подкрепя номинацията на Юнкер, британският министър-председател Дейвид Камерън, а и други, намекват, че искат да се погледне отвъд съществуващия кръг кандидати.

Във вторник вечер топ политиците ще се съберат за първи път в Брюксел, за да търсят отговор на този въпрос.

Бившият министър-председател на Люксембург Юнкер, който е представител на консервативната Европейска народна партия (ЕНП), изглежда решен да кандидатства за мястото. Запитан за намека на Камерън, Юнкер отговаря просто: „Не ми пука. Това няма да се отрази фатално", каза Юнкер. "Спечелих изборите".

Без съмнение сега Европейският парламент има по-голямо влияние, отколкото досега. Като единствената пряко избирана институция на ЕС, по отношение на повечето законови процедури тя е теоретично равнопоставена в 84 области на Съвета - като например по отношение на въпросите за вътрешния пазар, за гражданството, имиграцията, както и в повечето области на селското стопанство и рибарството.

Парламентът обаче същевременно е значително по-слаб в сравнение с повечето национални парламенти, тъй като не може да предложи нови закони. В допълнение, той няма думата по отношение на традиционните политики като темата за данъци или външната политика, въпреки че участва в управлението на бюджета на ЕС.

„Истинската причина, поради която парламентът е слаб, е, че няма данъчни правомощия и не разполага със собствени средства", каза Гунтрам Волф, директор на мозъчния тръст Bruegel.

Но дори и в области, в които парламентът има най-голямо влияние, например в регулацията на финансовите пазари, рядко застава открито срещу Съвета.

Пример за това са продължилите цели месеци преговори за европейския банков съюз, с който трябва да бъде разбито взаимодействието между слабите банки в еврозоната и техните национални правителства.