Ако Европа бавно, но сигурно, се превръща в следващата Япония, то еврозоната вероятно ще се нуждае от собствена версия на "Абеномиката".
През миналата седмица японският премиер Шиндзо Абе заяви, че страната отново ще предприеме действия за повишаване на слабия растеж. В същото време и в Европа се разгорещява дебатът за това дали и еврозоната не изпада в подобна дългосрочна парализа, като страната на Абе.
Фактът, че икономиката на еврозоната с огромна мъка се изправя на краката си и е все по-зависима от парите от други страни, хвърля сянка върху перспективите за растеж в световен мащаб. Състоящата се от 18 страни членки валутна зона с икономическа продукция от повече от 9 трлн. евро има твърде голяма тежест, за да не съществува опасност да повлече и други надолу със себе си.
Но доколко полезно е сравнение с Япония, която през последните две десетилетия имаше годишен темп на ръст на икономиката от около един процент? До каква степен еднакви са проблемите и възможните средства за защита? Както е известно, от 1990 г. насам Япония е в дефлация, поради което потребителите и предприятията отлагат своите разходи, а оттук и растежът остава слаб.
Засега няма опасност еврозоната да бъде въвлечена в този порочен кръг. Както заплатите, така и инфлационните очаквания в Европа – двата основни фактора, от които зависят бъдещите цени, са по-стабилни, отколкото в Япония през 1990-те.
22:47 | 11.09.22 г.