fallback

Краят на три визии за стабилна Европа

Три идеи бяха забравени - правото за изпадане на държавите във фалит, Европейския валутен фонд и общото икономическо правителство

14:53 | 15.05.15 г. 4
Автор - снимка
Създател

Снимка: Ройтерс

В началото на дълговата криза в еврозоната редица икономисти, политолози и експерти взимаха думата по различни поводи. Те споделяха великите си идеи за това как може да се предотвратят бедствия като това в Гърция.

Така например се предлагаше ясно законово регламентирана рамка за държавни фалити или въвеждането на Европейски валутен фонд, по подобие на МВФ, за да надзирава оздравяването на попаднали в криза държави. В крайна сметка, освен обща валута Европа би следвало да има и обща икономическа политика, твърдяха експертите.

Накратко – гръцкият шок трябваше да е причина да се изведат дълбоки поуки. Но от повечето идеи и до днес не се получи нищо, пише в свой анализ Die Welt. 

1. Право за изпадане във фалит за държавите – нов хаос вместо ред

Подобно право за изпадане във фалит на държавите е постоянно във фокуса на международната финансова политика. Още през 2001 г. МВФ предложи подобна реформа. В хода на гръцката криза тази идея отново бе подета. Но досега не бе предприето нищо конкретно.

Приемането на Закон за обявяване в несъстоятелност ще запълни една празнина в международната финансова архитектура. Производствата по несъстоятелност на държавите в момента се случват доста неконтролируемо. Когато Аржентина фалира през 2001 г., имаше само губещи. Кредиторите не получиха парите си, а Аржентина също изпитваше огромни трудности, за да набере пари. Задаващият се гръцки фалит има потенциала да взриви целия европейски валутен съюз.

Но досега всеки опит да се въведе регулируем фалит за държавите се проваля. Защото тази реформа би накърнила суверенитета на длъжниците и правата на кредиторите. Трябва да се решат доста неудобни въпроси – кога една страна изпада във фалит? От какви суми трябва да се лишат банките, а от колко – държавите? И какво ще се случи с банковите баланси, ако внезапно дадени държави могат да обявяват фалит?

САЩ като най-голям кредитор в света блокират предложението на МВФ от 2001 г. Критиката е в това, че МВФ, който помага на по-слабите страни, се самопредлага за съдия. Така че много правителства считат, че така МВФ ще е в конфликт на интереси. „Това предложение винаги ще си остане само една мечта", казва член на федералното правителство на Германия.

2. Европейски валутен фонд

Когато германският финансов министър Волфганг Шойбле представи за първи път идеята си за създаването на Европейски валутен фонд, самият той не знаеше колко кратко ще просъществува тя. Само няколко дни по-късно федералният канцлер Ангела Меркел го попари. Тя искала да знае, че има на своя страна силен партньор като Международния валутен фонд, когато става въпрос за оздравяването на икономиките на европейски държави.

Една организация с експертиза в тази област, а не нова структура, която до този момент не е съществувала дори и има опасност да се сблъска с недоверие сред страните на ЕС, подчерта тогава Меркел.

Според спекулациите идеята е подшушната на Шойбле от неговите служители Маркус Кербер и секретаря на министерството Йорг Асмусен. Според тях един подобен фонд ще даде на европейците шанс да стабилизират еврозоната насред най-тежката ѝ криза, без да канят и молят за помощ МВФ.

„Участието на МВФ първоначално не радваше Шойбле“, спомня си дългогодишен негов сътрудник. Тогава той се е опитвал да насърчи едно чисто европейско решение. „Само европейците сами трябва да решават своите проблеми“, е завявал често той. „Който познава Шойбле, знае, че той не харесва често недипломатичната намеса на Америка по въпроси, свързани с кризата“, казва неговият сътрудник.

И все пак идеята за Европейски валутен фонд не е отмряла. Тя е отчасти реализирана в рамките на Европейския стабилизационен механизъм (ESM). А ако гърците все пак напуснат еврозоната, то тогава именно подобен фонд би бил логичното продължение на усилията на Европа да спаси икономиките си.

3. Икономическо правителство на ЕС – зомби идея от 20 години

Въпросът за европейско икономическо правителство е стар като самото евро. В крайна сметка с договора от Маастрихт през 1992 г. официално бе създаден европейски икономически и валутен съюз. По настояване на Германия Европейската централна банка бе задължена да се грижи само за ценовата стабилност.

Но с настъпването на еврокризата отново актуален стана въпросът за координиране на икономическата и финансовата политика в еврозоната. Докато Германия настоява за спазване на по-строги бюджетни правила, бившият президент на Франция Никола Саркози стана говорителят на онези, които настояват за засилване на икономическата политика.

Много страни бяха притеснени от огромния търговски излишък на Германия, който според тях е резултат от дългогодишен дъмпинг на заплатите, с което германските стоки за износ са поевтинели. На Саркози би му харесало, ако разходите за труд в Германия отново се увеличат, което би обещало повече потребление в най-голямата страна в еврозоната и по този начин попътен вятър за износа и на Франция. От тази идея не остана много. През лятото на 2011 г. Саркози и Меркел предложиха създаването на орган с името „Икономическо правителство“, който да се състои от държавните и правителствени ръководители на държавите от еврозоната и да се събира на заседание два пъти годишно. Това предложение обаче не е реализирано и до днес. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 04:30 | 14.09.22 г.
fallback