Германската криза на идентичността

Германската ниска безработица и икономическият просперитет през последните години помогна за потушаването на дебата за идентичността. Той обаче не изчезна. През 2010 г., например, Тило Сарацин, член на борда на директорите на Bundesbank, предизвика скандал с книга, озаглавена „Германия премахва себе си“, в която той предупреждава, че комбинацията от ниска раждаемост в страната и наплива от мюсюлмански мигранти може да доведе до края на Германия.

Под атаката на медиите и политическия елит в страната Сарацин, старши социалдемократ с дълга кариера на важни позиции в държавната администрация, бе принуден да подаде оставката си.

Неговата книга обаче стана една от най-продаваните нехудожествени творби в следвоенната история, отразяваща степента, до която резонира въпросът за идентичността.

Въпросът сега е дали кризата ще избута темата от политическата периферия към центъра ѝ. Това може допълнително да поляризира дебата около бежанците и да доведе до разцепления в дясноцентристката партия на Меркел, която вече е разделена по въпроса как да се справят с бежанците.

Има признаци, че това всъщност вече започва да се случва.

През октомври Християнсоциалният съюз, баварската партньорска партия на Християндемократическия съюз на Меркел, заплаши да поеме нещата в свои ръце, ако федералното правителство не започне да връща бежанците от границата. Бавария, входящата точка за повечето бежанци, е консервативното средище на Германия и политиците там предупреждават, че обществените настроения се изместват от благотворителност към страх.

Християнсоциалният съюз, който управлява Бавария без прекъсване от войната насам, заяви, че ще вложи милиони, за да насърчи бежанците да приемат германските идеали и ценности. Използвайки термина Leitkultur, спорно схващане, отхвърлящо мултикултурализма, партията коментира, че е важно за „всички търсещи убежище да приемат нашата юдео-християнска система от ценности на базата на нашата конституция“.

Не само баварците обаче се позовават на конституцията.

От другата страна на политическия спектър политиците приемат за ключово трансформирането на германската идея за идентичност от свързана с наследствеността и кръвта към базирана на гражданските идеали. Миналата седмица таблоидът Bild публикува специално арабско издание на конституцията, което бе разпространено в бежанските лагери.

„Когато ида в друга страна, аз съм длъжен да играя по техните правила, а тук това е конституцията“, заяви по германското радио Грегор Гиси, високопоставен лидер на лявата партия, през октомври. „Има много мъже, на които бих искал да напомня, че равенството между половете също присъства в нея и че те трябва да приемат и уважават това, когато дойдат тук“.

Неговата препратка към мюсюлманските мъже отразява опасенията на много германци, че новодошлите ще се опитат да внесат своите обичаи и традиции, вместо да се адаптират към местните.

В своето есе Щраус предполага, че подобна културна конфронтация може да е необходима, за да могат германците отново да открият идентичността си.

„Много често само нетолерантното чуждо влияние подтиква обществото към самоанализ“, пише той. „Само тогава идентичността е наистина важна“.

Всичко за бежанската криза четете тук