Над четвърт век след Обединението – разликата между ГДР и ФРГ остава

И повече от четвърт век след Обединението на Германия нивата на заплатите в бившата ГДР изостават значително от тези в „старите“ федерални провинции. Ако към края на 2015 г. осигурените и работещи на пълно работно време служители в Източна Германия средно са печелили по 2449 евро чисто на месец, то в Западна Германия сумата е 3218 евро. Все още много повече служители от Източна Германия пътуват към Западна, за да работят, отколкото в обратната посока, пише N-TV.

Тази статистика на Агенцията по заетостта бе подчертана от депутата на Левицата Забине Цимерман по повод юбилея от Обединението. „Не можем и да говорим дори за равностойни условия на живот в Източна и Западна Германия“, казва тя. Оказва се, че източногерманците печелят средно с 24 процента по-малко, отколкото хората на Запад. Ако се вземе предвид ниският праг на заплащане от 2056 евро на национално ниво, то в края на 2015 г. 36% от служителите на пълно работно време в Източна Германия работят при ниско заплащане, докато на Запад този дял е 17 на сто. 

Колективно договореното основно възнаграждение в източногерманските провинции в момента възлиза на средно 98 на сто от западното ниво, изчислява и фондация Hans-Böckler. За служителите, които не са обхванати от колективно договаряне, разликата в доходите обаче е много по-висока - около половината от източногерманските служители не са подписвали колективни трудови договори.

По данни на Агенцията по заетостта през миналата година 398 384 източногермански служители пътуват за работа до Запада, а през 1999 г. те са били 307 907. Обратно - от Западна Германия през 2015 г. едва 134 520 служители пътуват за работа до новите федерални провинции. В сравнение с 1999 г. броят им също се увеличава – тогава те са били 76 789. Равнището на безработица в Източна Германия през 2015 г. възлиза на 9,2%, а в Западна Германия – на 5,7%.

И на фона на всичко това не е никак чудно, че докладът от миналия месец на германското правителство за развитието на провинциите, които се намират на територията на бившата ГДР, е необичайно недвусмислен. В него се говори за сериозна заплаха, произлизаща от дясноекстремистки структури. Говори се за опасността цели градове и села да се превърнат в „кафява територия”. Става дума за огромните рискове, пред които е изправена Източна Германия.

А Ирис Глайке, пълномощник на германското правителство по въпросите на източните провинции, открито признава, че по време на посещения в чужбина, например в САЩ, често я питат дали е разумно да се инвестира в източните германски провинции с оглед на тамошните настроения срещу чужденците. Глайке не прикрива и това: тези притеснения са за съжаление отчасти оправдани, пише в свой анализ Deutsche Welle. 

Цели 26 години след обединението на Германия източните провинции все още имат много да наваксват: икономиката изостава, много млади хора напускат региона, на изток почти няма централи на големи германски концерни, безработицата е по-висока, отколкото на запад, безперспективността - също. Но точно това описание на живота в източните провинции твърде дълго беше използвано като единствено обяснение за силния десен екстремизъм в тази част на страната. 

Докладът на германското правителство казва ясно и категорично, че там, където се стига до ксенофобски прояви, например пред приютите за бежанци, липсва всякаква гражданска съпротива срещу тези явления.

И точно това е основната разлика между Изтока и Запада. Нещо повече: в източните провинции нападенията срещу мигранти не просто се толерират, а дори се подкрепят активно от широките граждански среди. Затова и докладът открито признава, че покрай бежанската криза ксенофобията е нараснала още повече - нищо, че на изток има много по-малко чужденци, отколкото на запад.