Завръщат ли се 30-те години на миналия век?

Бъз Уиндрип, политически лидер демагог и невежа, се издига до президент на САЩ с обещание да върне величието на страната в разгара на депресията.

Романът „Това не може да се случи тук" на американския писател Синклер Луис, публикуван през 1935 г., в който Уиндрип  е главен герой, се превърна в бестселър в продажбите по интернет след изненадващата победа на Доналд Тръмп в надпреварата за Белия дом. Текстът, преведен през 1937 г. на френски от Реймон Кьоно, наскоро беше преиздаден във Франция, пише в цитиран от БТА материал за FP Адам Плаурайт.

Успехът на тази сатирична книга, писана в разгара на надигащия се в Европа национализъм, свидетелства за нарастващия интерес към едно от най-смутните десетилетия на 20-ти век. 

Можем ли да правим паралел с нашата съвременност?

След победата на американския милиардер популист в САЩ, избора на британците в полза на Brexit и възхода на крайнодесни партии в Европа тези въпроси предизвикват разделение сред историците.

„Двете епохи не са еднакви, нещата никога не се повтарят напълно, но реакциите са същите", казва френският историк Паскал Бланшар, съавтор на очерка: "Тридесетте години се завръщат".

"Преминаваме през период на катаклизъм". Британецът Саймън Скама, преподавател в колумбийския университет, не се колебае да сравни победата на Доналд Тръмп с издигането на Адолф Хитлер, дошъл на власт с избори.

След комунизма - ислямът

Без да стигат чак дотам, някои посочват приликите между двата периода.

Икономическата буря, която бе отприщена от кризата с високорисковите ипотечни заеми в САЩ през 2008 г., е като отглас на Голямата депресия от 1930 г., предизвикана от борсовия крах през 1929 г. Отчаяни, огорчени, гневни на финансовия и политически елит, бедните работници и безработните тогава се опасявали за бъдещето на децата си.

Евреите и чужденците били сочени с пръст, разпространила се носталгията по едно идеализирано минало, разрастващ се страх от врага вътре и извън границите. Някога заплаха бе комунизмът, днес - радикалният ислям.

Тридесетте години са белязани от разцвет на международната търговия, развитие на морския, въздушния транспорт и масовото производство, от филмите на Холивуд. По това време цари усещане, че времето ускорява ход, а пространството се свива.

Паскал Бланшар съзира в това трагично десетилетие "начало на глобализацията", породило културни и икономически страхове, близки до съвременните.

Според британския историк Антъни Бийвър обаче сравнението не издържа. "За паникьорите е твърде удобно да се поддадат на изкушението за лесни исторически паралели", отбелязва той в анализ.

Сънародникът му Иън Кършоу, известен с трудовете си за Адолф Хитлер, споделя, че изследванията му във връзка с публикация за Европа в периода между 1914 и 1949 г., го "карат да настръхва". Същото изпитва човек, като си помисли за Австрия, където крайнодесните може да спечелят президентските избори в началото на декември.

"Не смятам обаче, че ще се върнем към черния период на 30-те години, тъй като наред са повърхностните сходства, има големи разлики", отбелязва той пред AFP.

Ролята на Германия

Една от големите разлики е ролята на Германия, смятана днес за знаменосец на демократичните ценности по света и главна опора на Европейския съюз, обяснява британският историк.

Европейските демокрации, "макар и малко крехки, ако погледнем Унгария и Полша", нямат нищо общо с онези авторитарни държави, които бяха през 80-те години. Съотношението между бюджетите за отбрана и за социални помощи е напълно променено, подчерта той.

Ричард Оувъри, специалист по Втората световна война, разсъждава в същата посока.

„Живеем в свят на стабилни държави, вече няма световни колониални империи, а Западът е по-богат от всякога", обяснява той.

„Няма трайно негодувание" като в Германия след Първата световна война, а "демокрацията се разви и укрепна навсякъде. Поради това сравненията с 30-те години ми се струват съвсем неуместни", допълва Оувъри.

Разпространението на ядрените оръжия промени начина на водене на война, а правителствата, поне за момента, избягват подводните камъни на протекционизма за разлика от това, което се случи в периода между двете световни войни.

Паскал Бланшар не предрича нова световна война, но предупреждава съвременниците си да не се предоверяват на ролята, която могат да изиграят международните институции в смутни времена.