Гръцкият дълг - наболял проблем или най-голямата лъжа на века?

Гърция отново е изправена пред тежки преговори за дълга си. Има ли обаче южната ни съседка действително проблеми с дълга или дълговото бреме се е превърнало в най-голямата лъжа на века? Според Пол Казариан, основател на американската инвестиционна компания Japonica Partners, това е удобен мит особено за гръцките елити, зад който те крият своята некомпетентност и неумения за управление.

Преди да основе компанията си Казариан е работил в инвестиционната банка Goldman Sachs, разказва журналистът Йоргос Христидис в материал за германското списание Spiegel. 61-годишният американец е най-големият частен кредитор на Гърция. През 2012 г., когато всички искаха да се отърват от гръцките високо рискови облигации, Japonica купува ценни книжа за около 3 млрд. евро. Казариан „надушва“ добрата сделка и не съжалява и до днес. Той твърди, че това е най-печелившата инвестиция, която компанията му някога е правила.

Според инвеститора при правилни изчисления гръцкият дълг е не 177% от БВП, а едва 71%. Какво означава обаче правилно изчисляване? Казариан твърди, че отправната точка не бива да е обемът на дълга и абсолютната му стойност (312 млрд. евро към края на 2015 г.). Вместо това дългът трябва се взима предвид срокът на задълженията, включвайки скритите облекчения, които европейските партньори на Атина са гарантирали.

Кредиторите на страната не само понижиха значително лихвите. Гърция може да изплаща дълговете си в рамките на значително по-дълъг период от време, при това ще започне да го прави 10 години по-късно, отколкото първоначално се очакваше. Заради инфлацията това означава, че дълговото бреме ще е далеч по-малко.

Това звучи трудно за разбиране, тъй като в медиите се разпространяват прогнози, че публичният дълг на Гърция ще достигне 200% от БВП. По думите на Казариан всеки път, когато условията по кредитите се променят, трябва да се промени и нивото на задлъжнялост.

Дискусията не е толкова абстрактна и теоретична, колкото изглежда. Когато дългът на една държава вече не се смята за устойчив, това може да доведе до едно самоизпълняващо се пророчество. Кредитният рейтинг на страната се влошава, заемите и жизнено необходимите капитали за частните компании стават по-скъпи и това отблъсква чуждестранните инвеститори.

Освен това Гърция е принудена да търси още финансова помощ от еврозоната. Държавите обаче отпускат кредити при условия на по-висок бюджетен излишък и властите в Атина от своя страна са принудени да въвеждат строги програми за икономии, както и непопулярни и често спорни структурни реформи. Това в крайна сметка води до още по-голямо натрупване на дълг и по-високи лихви по нови кредити, щом Гърция прибегне до капиталовите пазари.

Ако обаче дългът на Гърция действително е далеч по-нисък, отколкото се смята, защо гръцкото правителство само не настоява това да се признае? „По същата причина, по която Гърция представяше по-ниски нива на дълг преди кризата – за да може да влезе в еврозоната и да получи достъп до по-изгодни кредити. Днес преувеличените числа служат, за да може Атина да получи от европейските си партньори повече пари и солидарност“, обяснява Казариан.

„Освен това раздутият проблем с дълга отвлича вниманието на избирателите от това, че са необходими истински, ефективни реформи“, допълва инвеститорът. Според него дори и всички задължения на Гърция да бъдат опростени, проблемите остават – липса на прозрачност, лоши регулации и липса на професионализъм. „Хората не вярват на управляващите. Вие бихте ли поверили спестяванията си на финансовия министър Евклид Цакалотос и на управителя на централната банка Янис Стурнарас?“, пита Казариан.

Според него Гърция на първо време трябва да представи публичните си финанси съобразно международно признати стандарти. Тогава ще стане очевидно, че дълговото бреме на Гърция е далеч по-малко от това на редица други държави. Освен това така ще се увеличи прозрачността и ще се повишат изискванията за ефективно управление.

Казариан обаче не се надява особено, че ще се стигне до там: „Цялата реторика, че дългът е непоносим, вече не е състоятелна. Властите обаче се нуждаят от темата за дълга. Той е оправдание за всеки проблем“, заключава той.