Личности и решения, които промениха ЕС

ЕС посрещна своята 60-та годишнина, раздиран от кризи и несъгласия, изправен пред Brexit и бежанска вълна. Лидерите на оставащите 27 държави в общността декларираха своето желание да останат заедно и да търсят най-добрия вариант държавите в ЕС да продължат.

Но в неофициалната част на церемонията нямаше човек, който да не си спомни с носталгия за времената, когато идеята за ЕС беше още млада, обещаваща и привлекателна. Какво се обърка толкова сериозно, се пита в свой анализ европейското издание Politico и търси причините за днешния резултат.

Започвайки от грешния избор на столица, изданието посочва няколко решения и европейски личности, които променят идеята за ЕС. Изборът на Брюксел за седалище на основните европейски институции се определя от Politico като сериозна грешка, защо на града липсва атмосфера и той не е в състояние да привлече талантливите европейци, които да работят в европейските институции. 

Всъщност едно от нещата, които най-много дразнят европейците, са европейските чиновници, за които подозренията са, че са далеч от реалността. Един от най-лошите примери в това отношение е Едит Кресон - френски комисар, отговарящ за развитието на науката в началото на 90-те години на миналия век. Кресон е първата жена премиер на Франция, но представянето й е толкова слабо, че издържа по-малко от година на този пост.

Това обаче не спира Франция да я предложи за високия пост в Брюксел и така тя става комисар през 1995 година и назначава своя зъболекар за съветник. През 1999 година на Кресон са повдигнати обвинения за измами и тя е най-лошо представилият се комисар в европейската история досега, пише Politico.

Всъщност ЕС не прави достатъчно, за да привлече хората, да остане в мислите и сърцата им, смятат в изданието. Брюксел не прави достатъчно, за да популяризира своите чиновници и е факт, че повечето европейски граждани се затрудняват да изброят имената на повече от един комисар и не са съвсем сигурни какво точно вършат те.

Затова пък в личности като Борис Джонсън, един най-страстните привърженици на Brexit, привличат вниманието. От кореспондент на Daily Telegraph в Брюксел до един от лидерите на кампанията за излизането на Великобритания от ЕС, Джонсън може да влезе в историята предвид факта, че Brexit имат потенциал да разтърси силно общността.

В историята ще остане и канцлерът Ангела Меркел, която преведе Германия през кризата с разбирането си, че човек трябва да се простира според възможностите си. Подкрепена от своя финансов министър Волфганг Шойбле тя беше против опрощаване на дългове и стимулиращи програми. Икономисти обаче смятат, че подобни действия са добри, когато става въпрос за лични финанси, но могат да доведат до хаос на международно ниво, включително и в ЕС.

Меркел има пръст и в сериозната криза с бежанския натиск, отваряйки границите си за мигрантите от Сирия. Нейното решение обаче е остро критикувано, особено от унгарския премиер Виктор Орбан, повел лагера на недоволните от политиката на германския канцлер спрямо мигрантите. 

Списъкът на запомнящите се политици в ЕС няма да е пълен без харизматичния френски президент Франсоа Митеран, наричан от мнозина "бащата на еврото". Но еврозоната е по-скоро политически, а не икономически проект, смята Politico. Идеята на Митеран за единна валута е свързана с желанието да бъде ограничена германската икономика и силната германска марка. Френският президент обаче не доживя времената, за да види как плановете му се провалят и германската икономика продължава да се разширява, а френската - не успя да се възползва.

На фона на проблемите, с които се сблъсква ЕС, все по-добро изглежда решението на швейцарския политик Кристоф Блохер, който проведе успешна кампания срещу влизането на Швейцария в ЕС. Така обаче общността се лиши от един изключително богат член. Неговите антиимиграционни и анти-ЕС коментари стават основа за много популистки кампании в други части на Европа.

Нещо повече страни като Швейцария и Норвегия са много добър пример, че не е нужно да си член на ЕС, за да се възползват от редица предимства на членството в общността.