Турция в навечерието на референдума

Ако вотът “Да” надделее, Ердоган може да държи юздите поне до 2029 г. Това е с десетилетие повече от управлението на Ататюрк, бащата на модерната светска държава.

Докато затвърждава властта си у дома, Ердоган преобръща чуждестранните си съюзи. Той се опитва да поправи отношенията си с руския президент Владимир Путин - верен съюзник на сирийския президент Башар Асад, на който Ердоган се противопоставя, докато заплашва да преразгледа отношенията си с Европейския съюз, в който Турция се опитва да влезе от години.

В началото авторитарният подход на Ердоган беше бавен и неговата ПСР се радваше на обществена подкрепа, като спечели три поредни парламентарни избори.

Авторитарните сътресения

Тогава медиите имаха повече свобода да критикуват правителството, а съдебната система имаше по-голяма независимост. Но постепенно законите бяха променени, за да се улеснят някои ходове на управляваща партия, като това да прави назначения в съдебната власт и да се помага на проправителствения бизнес с държавни договори.

Когато антиправителствените протести избухнаха в средата на 2013 г., Ердоган зае твърда позиция. В рамките на месеци той спря разследване за корупция, насочено към неговото правителство, като направи чистка на полицаи и съдии, които обвини в симпатизиране на бившия му съюзник Фетхуллах Гюлен, влиятелен ислямски проповедник, който е базиран в САЩ и има милиони последователи.

Междувременно референдумът поляризира 58-те млн. избиратели в страната и остави мнозина да се колебаят. Една от тактиките на Ердоган по време на компанията беше обвинението на онези, които искат да гласуват с “Не”, че подкрепят “терористи”, като представителите на движението на Гюлен и Кюрдската работническа партия, която води бунтовете в Югоизточна Турция.

Поляризирането

Много турци, които ще гласуват с “Да”, искат силен президент, който да се изправи срещу тероризма. Някои от тях искат да се избегне повтарянето на несигурни коалиционни правителства, които възпрепятстваха растежа през 90-те години, и са уморени от честите военни преврати. Други са наблюдателни мюсюлмани, които аплодират Ердоган за откриването на много нови религиозни училища и за премахването на ограниченията за носене на забрадки в университетите и държавните институции.

“Не искам тази система за себе си, за Тайип Ердоган”, коментира той на 10 април. “Казвам, нека да изградим система, която ще спаси бъдещето на тази страна”.

За онези, които ще гласуват с “Не”, измененията погубват демокрацията - мнение, споделяно от Венецианската комисия, която съветва лидерите на 61 страни членки, включително Турция, за върховенството на закона. На 13 март в своя позиция тя заяви, че промените “ще доведат до президентски режим в Турция, който не разполага с необходимия контрол и баланс, необходими за предпазването ѝ в авторитарна” страна.

Ако бъдат приети, предложения, като например премахването на висшите военни съдилища, ще влязат в сила незабавно. Други ще бъдат приети след изборите, насрочени за ноември 2019 г., освен ако такива няма по-рано.