Френските избиратели трябва да избират по-малкото зло

Реакциите след неделните резултати бяха необичайно приглушени, въпреки присъствието на крайната десница на втория тур. Профсъюзите са по-разделени от всякога и може да не излязат заедно срещу Националния фронт на традиционната първомайска манифестация.

Нежеланието на левите да гласуват е най-голямата заплаха от всички. В социалните мрежи лозунгът "Нито Макрон, нито Льо Пен" набира скорост. Популярни са хаштагове като "#БезМенНа7Май". Това са признаци на крайно политическо объркване и доказателство за "дедемонизирането" на Националния фронт в очите на избирателите. Някои левичари твърдят, че "неолиберализмът е също толкова лош, ако не и повече, от фашизма" или че "неолиберализмът се подхранва от фашизма". Други твърдят, че евентуален президентски мандат на Макрон ще гарантира победа на Льо Пен през 2022 година. Те забравят, че ниската избирателна активност може да направи победата на Льо Пен възможна още през 2017 година.

Социологическо проучване от тази седмица показва, че макар и 50 процента от избирателите на Меланшон да дадат гласа си за Макрон, 20 процента ще предпочетат Льо Пен. Това е тревожно и е предупреждение към самодоволните политици и медии. Използването на антифашистка реторика от 30-те няма да повлияе този път на млади хора, които не разбират този тип говорене. Това още по-ярко подчертава идеологическите слабости на френската левица.

Най-изявените политици, партии от левицата и синдикати казаха, че "нито един глас не бива да отиде при Льо Пен". Добре, но все пак това може да насърчи неявяването пред урните. От всички леви кандидати единствено Беноа Амон подкрепи недвусмислено Макрон в неделя вечерта. Но Меланшон засега си мълчи и може да не каже какво ще прави на втория тур.

През 2002 г., когато бе от социалистическата партия, Меланшон ясно призова да се гласува срещу Льо Пен. Този път подмина въпроса и каза, че ще се допита до поддръжниците си и ще им даде "необвързващото си мнение" следващия вторник. Ако Меланшон запази мълчание, това ще е политически безотговорно; най-сериозният акт на детоксификация на крайната десница във френската политика.

Това наистина е дилема, но е избор между две злини и левите избиратели трябва без колебание да изберат по-малката. Първо, да победят категорично фашисткия кандидат, като използват единственото средство, с което разполагат - да гласуват за Макрон. След това да започнат да се противопоставят на президента Макрон, като дадат на левицата мнозинство в Националното събрание. Левицата ще има шанса да се завърне в политиката с неолиберален президент на власт, но ще бъде захвърлена завинаги на бунището, ако на власт дойде крайната десница.

/БТА/