Петдесетте щата на Америка й идват в повече

В наскоро публикувано есе икономистът от Харвард Мартин Фелдщайн направи списък с причините защо е логично да очакваме по-висок ръст на икономиката на САЩ в сравнение с икономиките на други развити държави, пише Тайлър Коун за Bloomberg.

Той се съгласява с по-голямата част от включените в списъка на Фелдщайн първопричини, като високия стремеж към предприемачество, университетите, правещи проучвания на световно ниво, добрата етика на работното място. Но посочва и един фактор, в който не вярва. И това е, че САЩ се характеризират с децентрализирана политическа система, в която отделните щати се конкурират. Вярно е, че конкуренцията между отделните региони насърчава предприемачеството и усилията на служителите, а правните системи защитават частната собственост. В момента обаче сме по-скоро на етапа, в който федерализмът на Америка е пречка вместо помощ за развитието, пише Тайлърс Коун.

Един от проблемите е, че американците не се местят толкова вече. Преместванията в друг щат са намалели наполовина от средното по време на периода 1948-1971 г. Причините за това са застаряващото население на Америка, увеличаването на броя семейства с двойни доходи и това, че някои работни места в специфични региони, например, производството на автомобили в Детройт, вече не са от значение. Крайният резултат е, че щатските правителства вече не се тревожат от напускането на щата от недоволните граждани. В наши дни всъщност преместването е или твърде трудно, или хората са слабо заинтересувани да направят такава коренна промяна. Затова и конкурентноспособността между щатите е все по-слаба.

Друг проблем, свързан със конкуренцията на междущатско ниво, е, че лошите вътрешни политики имат негативен ефект върху цените на недвижимата собственост. Стимулът да напуснеш родния си щат намалява, когато трябва да продадеш дома си на по-ниска цена и да реализираш загуба, или ако точно това прави невъзможно да си позволиш да се преместиш.

Даването на своя вот по време на избори пък има все по-малък резултат върху управляващите. Данни сочат, че гласоподавателите са наясно с националните проблеми в по-голяма дълбочина, отколкото с проблемите на щатско ниво.

Избирателите никога не са били особено информирани за състоянието на федерално и местно ниво и повечето гласове са били печелени въз основа на вътрешното чувство на гласоподавателите дали властимащите са вършили работата си добре, или не. Преди е било по-често срещано републиканец да избере кандидат на демократите на местни избори или демократ да избере кандидат, който е републиканец, на база на разбирането на избирателя за представянето на кандидата. А това е стимулирало желаещите да спечелят властта да бъдат по-съвестни в работата си.

При сегашното разделение в политиката обаче е по-вероятно гласоподавателят да избере кандидат на местно ниво, който изповядва неговата политическа идеология, но на национално ниво. Например, ако избирателят е на мнение, че разходите на федералното правителство за програми за преместване са твърде големи, той ще гласува за кандидата на републиканците в дадения щат. Поради тази тенденция кандидатите приемат политически позиции, които са крайни, но лесни за наблюдение, за да привлекат най-много от гласоподавателите. Медиите задълбочават проблема, като отделят по-голямо внимание на най-известните кандидати и на най-очебийните проблеми.

Проучване посочва, че при избор на федерална законодателна власт най-важният фактор е популярността на президента и неговата партия. Представянето на икономиката, като критерий, е било от по-малко значение. Това отново не стимулира управляващите да се представят добре. Проблемът идва от факта, че повечето държавни и щатски проблеми, като поддръжката на инфраструктура, управлението на затворническата система и подпомагане на финансирането на началното и средното образование, изискват компетентност, а не политическа идеология.

Последно, щатите имат право да провеждат политика дори където не трябва. В случай на антитръстово дело дадена компания трябва да се натовари с явяването пред огромен брой съдилища и с възможността 50 различни щата да уредят спора. Във всеки щат правистите държат изпит с различна трудност за получаване на правото да практикуват професията си. Колкото повече едно общество е подложено на регулации, толкова повече това допълнително бреме придобива значимост.

Все пак федерализмът в САЩ има значима роля за развитието. Например, гуверньорите, държавната законодателна власт и главните прокурори са регулатори на държавната власт и влияние. Отделните щати могат да бъдат места за експерименти със закони, като закона за марихуаната например, които да бъдат приети на национално ниво.

Но най-силно мечтая за Америка, която позволява мобилност на населението и която не е раздвоена в такава степен, както сега. Надявам се някой ден тези качества да се появят отново и да изменят към по-добро сегашния федерализъм. Във всеки случай обаче ние сме твърде голяма държава, за да оцелеем без него, пише Тайлър Коун .

Дотогава американският федерализъм остава колкото помощ, толкова и бреме. За сравнение, представянето на икономиката на еврозоната може и да не е впечатляващо, но в последно време побеждава това в Америка.