ЕС трябва да остави Лондонското Сити да се развива

Преди две седмици британското правителство помоли германските бизнес лидери за помощ в борбата за постигане на добро споразумение с Европа за финансовия сектор. Това искане трябва да бъде взето на сериозно, защото европейският бизнес има много какво да спечели от запазването на Лондон като процъфтяващ финансов център, посочва Bloomberg.

До момента Ситито е най-значимият финансов център на Европа. През 2016 г. Великобритания е била отговорна за над три четвърти от оборота на ЕС в чуждестранна валута, 85% от активите в хедж фондове и близо една трета от капитализацията на пазара на акции, показват данни от скорошен доклад на Европейския парламент.

Според някои в ЕС – и те са прави, Brexit е шанс част от този бизнес да бъде отклонен. Няма обаче да е лесно да се пресъздаде богатият опит, който Ситито е натрупало. В допълнение части от лондонската финансова инфраструктура – системата за клирингови деривати например, е сложна и крехка. Преместванията биха били рисковани, особено ако трябва да се извършат набързо. Клиентите на Лондонското сити в ЕС имат интерес да сведат до минимум това разпадане. 

Едно нещо е сигурно – британското правителство не може да очаква бизнесът да върви както досега. Когато Великобритания напусне единния европейски пазар, както премиерът Тереза Мей каза, че ще стане, банките и застрахователите в страната ще загубят автоматично своя „паспорт“, който им позволява да оперират навсякъде в ЕС. Много компании за финансови услуги биха предпочели да останат в Лондон, но няма да могат, щом веднъж това им право бъде отнето – останалите 27 страни членки на ЕС представляват голяма част от техните доходи.

Въпреки това компромисът е възможен. Великобритания и ЕС могат да се договорят за регулаторни „еквиваленти“ на т. нар. паспорт, в рамките на които съюзът ще признае, че разпоредбите на Великобритания са също толкова добри, колкото неговите собствени.

Тази идея не е нещо ново. Европа вече прилага принципа за равностойност в своите финансови сделки с други държави извън блока. Но за да бъдат от полза на Лондон, тези еквиваленти трябва да обхващат и нови сектори на бизнеса, като не съществува причина това да не се случи.

Това ще даде на британските фирми за финансови услуги частичен достъп до европейския пазар, обслужвайки еднакво както интересите на Лондон, така и на Брюксел.

Независимо от това обаче мярката все пак ще бъде болезнена. Частичният достъп до европейския пазар е точно това, което е – частичен. Великобритания все пак може да се наложи да приеме някои разпоредби, без да има право на глас и без да може да има много възможност за разграничаване на своите финансови услуги от европейските в бъдеще.

За Лондон, както и за европейските клиенти на Ситито, това ще е крайно недостатъчно в сравнение с това Великобритания просто да беше останала в ЕС и единния пазар. Но постигането на споразумение при тези условия ще е много по-добро от липсата на каквото и да е било и то не само за Великобритания. Европа също има интерес от решаване на въпроса.