Турските икономически проблеми засилват притесненията в Египет

Икономическата криза в Турция повишава опасенията в Египет за това дали най-голямата държава в арабския свят, която се бори с някои от най-тежките си икономически проблеми от години, може да издържи на спада на доверието на развиващите се пазари в световен мащаб, пише в свой анализ Wall Street Journal.

През последните дни египетският фондов пазар удари най-ниската си точка тази година - провал, задействан от разследване за търговия с вътрешна информация, в което са замесени хора, свързани с две от най-големите инвестиционни къщи в страната.

Същевременно спадът се дължи и на опасенията от повлияване от Турция, чиято валута понижи стойността си с 40 на сто спрямо долара през тази година.

Намаляването на разходите от правителството и девалвираната валута от 2016 г. насам понижиха жизнения стандарт в Египет чрез покачването на цените и застоя на заплатите. Държавният дълг на Египет възлиза на 86% от брутния вътрешен продукт на страната и е сред най-високите в света, а правителството скоро планира да вземе нови заеми.

“Огромен проблем е, ако не можем да се справим с международния дълг”, коментира заместник-министърът на финансите на Египет Ахмед Кушук в скорошно интервю.

По думите му Египет е предприел правилните стъпки, за да остане привлекателен за международните инвеститори.

“Представете си, че това се беше случило преди нашата програма за реформи”, посочва той, като твърди, че влиянието на турската криза е било заглушено от икономическата реформа, подета от правителството.

Кушук посочва, че египетските власти наблюдават отблизо как Турция се затруднява в справянето с кризата си. В четвъртък Турция сви прогнозата за икономическия си растеж, а миналата седмица централната банка опроверга президента Реджеп Тайип Ердоган и повиши референтния си лихвен процент до 24%, за да ограничи покачващите се цени.

Инвеститорите се опасяват, че други развиващи се икономики могат да страдат от същите неприятности като Турция. В Аржентина много чуждестранни инвеститори решиха да избягат, в резултат от нарастващата инфлация заради скока на лихвените проценти в САЩ и засилването на долара. 

“Мисля, че несигурността е заразна”, коментира Джейсън Туви, старши икономист в Capital Economics в Лондон.